|
Предварително искам да се извиня, ако не съм забелязала, че някъде съществува тема, посветена само на Фийст. Обаче, като че ли си спомням единствено споменаването му в теми, в които основната цел е да отречеш любимия автор на събеседника (или поне така се получава)...
И така....
Естествено, причината да отворя тема за Фийст е, че започнах да чета ‘Сага за войната на разлома’ преди около седмица. Имам още към 150 стр. за дочитане от първи том, така че съм сигурна, че впечатленията ми в никакъв случай не са пълни. Но все пак, какво ми направи впечатление досега.
Първо, може би ще е честно да кажа, че ‘Сага за войната на разлома’ май по-скоро ми харесва (поне дотук)...
Обаче, някак имам чувството, че идеите на Фийст ще се изчерпят още в първата книга и оттам нататък ми е чудно какво е напълнил в другите.
Че действието тече бавно няма смисъл да казвам, тъй като това може би си е мой проблем – не обичам разводняване на действието до няколко хиляди страници (в случая са ‘само’ към 2100-2200) при положение, че може да бъде систематизирано на няколко стотин със същия успех.
А пък някои моменти, на които би могло да се обърне по-голямо внимание, са някак пренебрегнати и претупани. Например, развитието на способностите на Пъг/ Миламбер след като става един от Великите и откритието че притежава уникални способности поради факта, че може да черпи сила и от двата свята. Това беше толкова бегло споменато, че чак ме остави с пръст в уста. В крайна сметка целия първи том, обхващащ ‘Чиракът на магьосника’ и ‘Майстор магьосник’ би трябвало да наблегне повече на магията (поне според мен). Тук отново сигурно си казва думата личното ми предпочитание към магията като най-важен за мен елемент на фентъзито. Описанието на обучението на Пъг от Великите (и най-вече последното изпитание ) беше за мен може би най-интересния момент в книгата (1-ви том) - жалко, обаче, че беше сбутано само в една глава.
Като цяло действието на Фийст е доста предвидимо – не искам да кажа, че знам още от първи том какво ще стане в останалите два, а че някак е ясно какво ще бъде следващото действие на героите....
А колко аналогии с други автори имаше... Няма да употребявам думата ‘преписвал’ (не съм го казала, хей!), защото сигурно не е така. Нека да кажа, че се чувства влиянието на други автори:
- на Фармър – прехода между двата свята (същия, който го има и в ‘Господаря демон’ на Зелазни), но това е една такава обща идея за паралелните светове, която всички могат да експлоатират както си искат...
- на Толкин – мините на джуджетата; дракона, пазещ съкровището; плътеника (който ми напомни за балгора – не по физически прилики, защото не помня как бяха описани двата гада, а по-скоро по ужаса, свързан с тях.
- на Ле Гуин – истинските имена на магьосниците, които никой друг не бива да научава... Знам, че не е нещо съществено, но...
- на Вайс/ Хикман – драконите и драконовите господари (мисля, че тук не бъркам хронологията)...
- на Зелазни – тук може и да го намерите за странно, но когато Пъг се изкачваше по кулата по време на изпитанието преди да стане един от Великите, описанието толкова ми приличаше на описанието на Зелазни, когато неговите герои пътуваха през сенките...
Може и да пропускам нещо....
Допадна ми и идеята цивилизацията на цураните да бъде изградена по ‘образ и подобие’ на японската цивилизация (просто далекоизтоните цивилизации са ми слабост).
Не ми допадна клишето (пак, отново, за пореден път), според което ‘нашите хора’ са от Запада. Няма да говоря отново за това, защото вече го направих в една друга тема.
И така.... Това са моите впечатления дотук. Любопитно ми е да чуя вашите....
И тъй като съм доста нетърпелива, ще ми е интересно да чуя нещо и за втори и трети том (е, не ми ги разказвайте все пак).
P.S. Четенето на дебели книги явно ми се отразява на писането  – пак много дълго стана. Направо ужасно дълго! Надявам се да го прочетете все пак...
To hear, one must be silent.
|
Сага за войната на разлома
