|
...и тогава пред погледа ми извиси горда снага ошмулената, напукана, тъмнооранжева сграда (по-късно я боядисаха в бяло, но първите впечатления са най-важни...)
Знаех, че ми предстои тежка битка...Знаех, че от изхода зависи животът ми... Влязох в мрачното, смърдящо на кенефи (после ги направиха компютърни зали, но коридорите и без това в петък водят другаде - в Елфа или в кафето на Химията ) предверие няма-да-казвам-на-какво, тръгнах по десния коридор и се наредих на дългата, сякаш безкрайна опашка, от омърлушени и изнурени лица на математици и програмисти, принудени да станат преди изгрев слънце, за да угодят на грозната прищевка на злата сила, окупирала това застигнато от проклятие място....
От бледите им бузи и угасналите погледи личеше, че те са избрани от жестокия жребии този мрачен месец да нахранят безпощадното самолюбие на Злата Ламя Лили....
Огледах се с надежда, но срещнах само празен поглед и безжизнено изражение...
Някой трябваше да направи нещо, мислех аз, докато траеше унизителния ритуал по вдигане на скандали, шматкане, ходене за кафе и затръшкване на вратата под носа ти, защото е дошла обедна почивка... а след това ужасния шок, че трябва първо да платиш своята дан на Оназ, Що Говори По Телефона...
100 златни монети.... иззедници! Бедните студентчета - програмистчета трябваше цял семестър да делят залъка си на две, за да могат да запишат следващия... мъки и тегло....
И тогава я видях.... там, на опашката пред кабинета на Онази, Що Говори По Телефона.... от мига, я който я зърнах, знаех, че сме призвани да освободим тази достойна земя от налегналото я проклятие...
...то би кънтиниед ; всяка прилика/разлика с действителни/недействителни лица, ръце, крака и други части на тялото, е малко/много умишлено/неумишлено случайна или не-до-там....
Колко мили са до Авалон? Ни една или безчет...
|
ФМИ - фентазито на живота ми....
