Имам чувството, че не си прав за това, че така били организирани световете, че да няма начин едва ли не да оцелеят.
ИМА НАЧИН да си изкарват прехраната повечето хора, населяващи тези светове. Обаче наистина НЯМА НАЧИН да си изкават прехраната главните герои - нашите и лошите. На тях само това им е заниманието - да бъдат героични и благородни или подли и зли.
За мен фентъзи световете могат да бъдат приравнени като обстановка и начин на живот до който и да е реален район/ империя/ държава в Европа от някоя епоха до Средновековието (хайде може и до малко по-късна епоха). Как са оцелявали хората в тези реалните райони/ империи/ държави при всичките реални войни и грабежи? Ами така както оцеляват и онези незабележимите дребни хорица, за които даже и не се пише във фентъзи романите, но които са все пак 99.99% от населението на измислените светове.
Иначе пак казвам, че и аз съм мислила за (или по-скоро съм се дразнила от) този... (как да го нарека) алогизъм по отношение на основните действащи лица.

П.П. Моето бодро и свежо АЗ, гледащо усмихнато, ведро и оптимистично на живота, би се съгласило с репликата ти за ежедневието. Всъщност по принцип съм съгласна (даже и аз понякога говоря точно така). Само, че в момента си съжителствам предимно с моето мрачно и тъжно АЗ, което се обади в предишния ми постинг .

To hear, one must be silent.