Хей, нищо не съм казала за магията на КЕР. Това е едно от нещата, които харесах. Нямам познания по теория на магията и не мога да коментирам доколко Кер се позовава на нея. Но беше много по-реална от магията, която присъства в други фентъзита - за това съм съгласна.
Онези 4 точки, които споменах, бяха нещата, който на мен ми се набиваха на очи навсякъде в 3-те (т.е. 2 и 2/3) части, които прочетох. Не дочетох всичките не заради изброените от мен дразнители, а защото действието се затлачи в последния живот на героите. Пък знам ли дали е последен. Ако наистина са 9-10 книжлета трябва или да доживеят до страшната възраст от 40 години и да им изпадат зъбите или да се преродят още поне 6-7 пъти, което пък откровено ще дразни. Идеята с преиграването на животите е хитра (заради нея започнах да чета Кер) ама след първите няколко пъти омръзва.
Можете преспокойно да не ми вземате мнението предвид, защото май по принцип съм прекалено критична.
И така...

To hear, one must be silent.