Да, съвсем! "Nothing happens unless first a dream", мисля че беше, и дано не греша с правописа... Бедата е, че се броят на пръсти тези, които проглеждат докато са тук. Аз лично съм чувала мнения, че Земята е именно онзи ад, в който "ще горят грешните", защото за нашето ниво на съществуване каква по-голяма трагедия и капан от настоящето. Дори няма начин излезем от границите на нашата планета, да отидем на Луната дори, камо ли за пътуване извън галактиката. Каква треска ме тресе като си помисля, че докато съм жива няма да видя космически кораб. Дали някога ще стане, who knows? Ако пък не дай си боже ни сполети победата на Матричния изкуствен интелект, тогава вече мечтите съвсем се придвижват по оная функция с безкрайността...
Но можем да последваме смисления и мъдър съвет на Дискавъри ченъл "Take a moment, be inspired"... и да даваме нататък. Аз когато съм в депресираното си състояние пиша или рисувам, е това последното, който го може. Най-прекрасните неща за мене, дар на бягството. Адски е интересно и писането на асоциации. По съвета на "Шесто чувство" - лист хартия, молив. Пишеш без да се замисляш и да подреждаш изречения. Просто нареждаш думи и описваш образи, които ти хрумват на момента. Не е текст. Думи. Страхотни и буквално гениални неща се получават, особено пък ако в момента слушаш божествения саунтрак на "Гладиатор" или на "Blade runner". Много по-смислено от пиянски купон и празнословия-дрънкащи колежки.... Е, пък и моят шеф е една прелестна дрисня (и аз да се похваля!), но нема като как...
Спокойно. Не си сама. А аз съм щастлива, че съм с нездрав разум, и даже се боря с такива страдания като работа, учение, глупава компания, и въпреки това тичам, тичам... Никак не е приятно да си обикновен. Като гледам другите! Ъпсурдно е!!!! Не, мерси!!! Дори заради нещата, които ти занимават ума ти си следващо стъпало в разумната еволюция. Така си е.
Поздрави, М.

"Гледа той децата строго, ама много строго, много,
та дано изпитат срам от това, и то голям!"