|
Тема даийте мнение за кирилизирания ми разказ, моля.
Автор Tvorets (Нерегистриран)
Публикувано 07.09.01 15:35
ВЕЧНИТЕ ХЕВИ МЕТЪЛ КОНЦЕРТИ
Мрак! На всякъде! Но само за миг!
Светлината на прожекторите (червенa, зеленa, синя) освети цялата зала. Крясъците на озверелите фенове се надигнаха като победоносен рев на армия викинги, след като поредното бесно парче на хеви бандата ЕКЗЕКУТОРИ ознаменува своя край. Всички в залата бяха изпаднали в транс, всеки дереше гърлото си до болка. Песента бе свършила, но маниаците не спираха да се блъскат и удрят в касапницата на погото, което се вихреше почти навсякъде. Прожекторите просвятваха невероятно бързо, синтезаторите на бандата бяха психаделични, хипнотизиращи; барабанистът сякаш не можеше да свири нещо в по-бавен, земен, човешки такт, a постоянно редуваше двойни каси със страховити маршове и други гениални гневни ритми; китаристите бълваха само войнствени, но позитивно-мелодични ритми, каращи феновете да се побъркват от кеф; а вокалът, с неговия дрезгав, мощен глас, измежду агресивните ревове, бълваше изпълнени със сила и абсолютна самоувереност слова, които всеки в залата знаеше наизуст и почти нямаше човек, който да не крещи с него. Поредното дивашко парче започна с маршов ритъм на барабаните и Грегориански църковни хорове от синтезаторите. Вокалът зарева гневно текстта на “Идвам за теб!”, а с него и всички фенове:
ХА-ХА-ХА!!! Огън, жупел, мощ,
ида в дебрите на злата нощ,
с меч огромен търся и намирам,
черни демони да екзекутирам…
Камен се чувстваше по начин, както никога до сега. Еуфорията бе обзела цялото му същество. Кофеейки диво, за него в този момент нямаше никакви проблеми, нищо, за което да се тревожи или измъчва, той се чувстваше абсолютно щастлив, не мислеше за нищо, изпитваше неуписуем екстаз. А бандата продължаваше да бълва мелодии, озарени с неземна благодат, пораждайки във всички емоции на сила, всемогъща сила, безгранична мощ, съчетана с безпределна радост.
Погото беше зверско. Опиянени до лудост, феновете се хвърляха в него през глава, не усещайки болка, поради литрите бира и твърд алкохол, който бяха погълнали преди шоуто. Раздаваха се лакти, шутове, но всячки бяха толкова неадекватни, че никой не бягаше от касапницата.
В един момент Камен зърна гологлавия гигант пред себе си. Онзи се беше втурнал към него. На врата му проблясваше медальон-свастика. Камен го позна, това беше бившия приятел на гаджето му. Кубинката на същият този скинар полетя към главата му и попадна право във слепоочието. Камен се свлече на земята, усещаше как мястото, където беше изритан бързо се поду. Изведнъж всичко се завъртя, усети как получава още няколко удара, а след това стана онова чудо, за което беше само чел.
Болката изведнъж изчезна и Камен се озова над публиката. Виждаше себе си долу. Виждаше собственото си тяло. Той бе над него. Чувстваше невероятна свобода и лекота, никаква болка. Усещаше себе си неворятно свободен, напълно жив, по-жив от всякога.
“Майчице, аз съм там долу! - помисли той. - Виждам себе си и в същото време съм напълно жив, по жив от всякога.”
Той продължаваше да чува групата, но сега бе малко по-различно. Виждаше всичко, навсякъде и то без да се обръща, сякаш имаше очи и на гърба и още къде ли не. Това беше объркващо, но не неприятно.
“Дали съм мъртъв? Ако да, то трябва да отида да си побъбря с Кърт Кубейн, ха-ха” - пошегува се Камен, но в следващия момент се случи нещо още по-объркващо. Изведнъж залата изчезна, музика спря, всичко се промени, сякаш той се пренесе на друго място. Това бе само за миг, защото сега се озова на огромен стадион, претъпкан с хора. Слухът му възприе веднага музиката на любимата му песен на НИРВАНА. На десет метра пред него, на огромна сцена свиреха именно те, със своя мъртъв вокал. Но сега Камен го виждаше, той беше пред него.
“О, небеса! Полудявам ли?”
Атмосферата беше много подобна на концертите, на които той беше бил до сега. Разликата бе, че усещаше тялото си различно, по свободно, по приятно. Музиката обаче беше същата и звучеше дори по-великолепно.
Докато се кефеше зверски, изведнъж Камен съзря мъртвия си баща на няколко крачки от себе си. Баща му го гледаше и му се усмихваше. Камен се втурна към него, прегърнаха се по начин различен от земната прегръдка. Телата им сякаш се сляха.
-Ти си жив?!!! - извика Камен.
-По-жив от всякога, сине.
-Не, не… ти си мъртъв, май и … май и аз…
-Грешиш, жив съм сине, ти също си жив. Ние просто сме захвърлили външната си, най-груба обвивка.
-Значи съм мъртъв? - учиди се Камен, а баща му се засмя.
-Както виждаш и двамата сме напълно живи.
-Но как? Какво е всичко това?
-Нямам представа. - Рече баща му и Камен възприе в ума си как той повдига рамене в израз на незнание. - Синко, знам само, че това тук е отвъдното, защото видях баба ти, видях няколко стари приятели. Една сияеща жена, твърдяща, че е мой учител и наставник, също ми го каза. Тя ме предупреди, че и ти си дошъл тук. Аз дойдох и, ето, говорим си и ти ме виждаш. До сега, когато идвах при теб на Земята, ти не ме виждаше. Аз ти говорих, а ти не ме чуваше.
Камен се оглеждаше все така учуден. Баща му се усмихна и продължи:
-Не знам много за това място, но знам, че можеш да посетиш който си искаш концерт, в която искаш година от земната история. Щом свърши, можеш да се върнеш в момента, в който почва, защото време тук не съществува, ние сме над него. Така каза духовната ми наставничка.
Камен се въодушеви и възкликна:
-Значи отиваме на прощалния концерт на MANOWAR, юли 2007 година.
-Нямаш проблеми. - Рече баща му. - Аз изгубих представа за земните години. Коя е сега?
-Сега е 2009-та. Умрях няколко дни преди рождения си ден.
-Всъщност концертите на Земята са много кофти. В горните нива са десетки пъти по-готини. Вместо светлинни и пироефекти можеш да се пренесеш в някой свят от фентази роман и да не губиш музиката. Земните автори просто са имали бегло прозрение за тукашните светове. Бил съм на надхвърлящи всяка представа светове по чудатост и прелест.
-Имам по добра идея. - Въоудошеви се Камен. - Нека слушаме CRADLE OF FILTH и да посетим ада.
Баща му се засмя:
-До сега не съм го открил, но това е без значение. Тук всеки виждал това, за което мислил и го изживявал. Не може да попаднеш в отвратителни места на страдание ако не си ги създал в мислите си, докато си бил на Земята. Важното е, че сега можем да се кефим на вечните метъл концерти, а тъпите индианци нека си седят във вечните ловни полета.
-Иеееааааа.
|
daite mnenie za razkaza, molq.