... на тези моменти е човек да прослуша и да прогледне със сетивата на един ... Дракон. Пазителят на забравените от хората думи и времена. Какво ще кажеш по този въпрос, о Люспестий ? :-))
***
Помежду огньовете на първата Варвара на която бях, циркулираше обръщението "Човеко" - "Човеко, имаш ли трева?", "Човеко, ела и се стопли", "Човеко, откъде си?".
"Бре, - възкликнах си наум - хипария наживо, мамка му !" Впоследствие всичките Човеци край нашия огън изпозаспаха. На сутринта гледката беше като след битката в "Хан Аспарух". Между заспалите бродеха две циганета - едното думкаше на изкорубено дайре, а другото тропаше на тенекиена кутия. Спираха край заспалия Човек и първото почваше: "Ай, бате, ставай, ша изпуснеш изгрева, бате !" А второто някой го беше подучил да декламира откъс от July Morning : "Ин май харт, ин май сол, бате ! А сега дай паричка !" Обработваха така в продължение на една минута спалния чувал, докато не се размърдаше заплашително, после минаваха на следващия.
Ако щеш ми вярвай, но тази култова сцена ми възвърна вярата в Човека, в много по-голяма степен, отколкото цялата Джулая взета накуп.

После докато гледахме изгрева, повечето хора наоколо бяха заети да си гледат часовниците. Досущ като минувачи хванати в крачка от сирените на 2-ри юни. Аз пеех фалшиво "Sunrise" и си мислих за двама шотландеца - млади момчета, които бяха през същата година в Пловдив на гости на един наш общ приятел. Беше 25-ти януари - Нощта на Робърт Бърнс - най-великият шотландски поет (е, Fish ми е по на сърцето но това е друга тема). Та в тази нощ всеки щотландец по традиция трябва да поспре и да изпее "шотландското" в себе си - небезизвестната песен по стихове на Бърнс "Auld Lang Syne". Знаеш я, това е тост или нещо като химн за вечното приятелство.
Та точно в 24.00 часа в най-свирепия януарски студ, тези привидно трезви хора се запънаха в една тъмна уличка, извъртяха се по посока на Шотландия и подкараха мощно и акапелно "Should old acquaintance be forgot, and never brought to mind ? Should all acquaintance be forgot, and days of old lang syne ..." Изпяха си цялата песен вдъхновено и настървено, избърсаха със замах сълзите си (то студът направо си лютеше) и започнаха да разливат бирата. Аз нещо се опитах да ги бъзна за прословутите им традиции, но единият се ухили "Не бе, човече. Това е нашият спиричуъл. Тази година се обяснихме в любов на Шотландия, на свети Eндрю (покровителят на Шотландия) и на България".
Та си мислех в този момент колко ли коства човеку да се държи като шотландец ... в България.

После нагазих в леденото море и оставих всички мисли зад гърба си. И ми беше страшно хубаво ... ин май харт, ин май сол, бате