От главата за краката, но все пак: Странно ми се стори отношението на Малис към Феанор. Всъщност точно Феанор си ми беше един от първите любимци - трагичен образ, горд, самотен в надменното си величие, по-добър от най-добрите :) ( така де - най-изкусен сред изкусните Нолдори, а Силмарилите му се сравняват само с делата на Валарите.), пък и клетвата му, там сред факлите в нощта на Туна, сред кулите на Тирион... Апотеоз на свободата!... Да отхвърлиш дори волята на боговете (при това си сигурен, че съществуват - така да се каже, на една маса си седял с тях:) ), ... не, не намирам думи да опиша с какви чувства точно ме изпълва благородният му гняв, богохулна гордост... бе въобще!...
Иначе, любимка си ми беше Галадриел. Първоначално защото чисто и просто отчаяно си търсех Героиня, която да си харесвам, с която да се идентифицирам... от името на която да си направя ник :))... Но после... В "Недовършени предания"2 се казваше, че тя, макар и да не е долюбвала много братовчед си Феанор, доста се е изкушила от мисълта за кралствата отвъд океана, над които е мечтаела да властва. А дори май е достигнала Средната Земя по път независим от този на Феаноровите синове и този на Финголфиновите нолдори. Което е поредното парченце в мозайката. Честно, не знам дали бих могла да й направя кратка личностна характеристика в момента, за да се обоснова относно предпочитанията си към нея, но... Ами харесва си ми и толкоз!!! :)
Наскоро при едно препрочитане на Силмарилиона си спомних и за съдбата и отчаяния подвиг на Финголфин. По тази и ред други причини ( :) ), ами и той се нарежда сред любимците ми. Май няма да забравя онова описание на отчаяната му ярост и черният фатализъм, които са го накарали да препусне към Тангородрим, за да предизвика самият Мелкор на двубой!... Представям си как го виждам през очите на случаен свидетел, докато яхнал верния си Рохалор препуска с яростта на Ороме... М/у другото Ороме си ми е любимият Валар. И Тулкас Златокосия ми харесва обаче. Тази негова берсеркска жажда за битки... И гръмотевичният му смях. Впечатляващо, не ще и дума.
Кой още?
Ами Гандалф си ми харесва. Доста даже.
Белег Куталион също си ми беше доста симпатичен, макар и май да не съм се замисляла колкото Робин :). Доста се вбесих при смъртта на Крепколък. Един такъв безсилен гняв.
Мелкор ми е доста симпатичен. Да, може би е малко странно, може и да не е, но той така ми напомня на най-светлия от ангелите, недостижим сред огнените херувими, гордия Луцифер... И също като него е осъден на неуспех, само защото "не е от наште"! Ми не е честно пък!
Не мога да не спомена Хурин бащата на Турин (за когото пък въобще няма да споменавам, че ми харесва - това май си се приема по default! Това негово Турамбар - Владетел на Съдбата си... Какво да каже човек?!). Неговата съдба ми се стори една от най-злощастните въобще възможни! И въпреки това той си остава Талион. Да, винаги ще помня Хурин Непреклонни!
Да не забравя Лутиен. Нейното отказване от безсмъртието в името на любовта й към Берен... My role-modell! :))
Сега като го споменах и Берен ми е супер симпатичен - тоя човек какво изтърпяааа! Пък и историята му като млад, да не кажа малък, смъртта на баща му и бойната им дванадесеторка, подвизите му в последствие... Бе, много, много неща.

А, кои са ми неприятни?! Ето:
Манве. Ми гади си ме. Въпреки, че е рус :). Съвършен, самодоволен неприятник. Вярното кученце на Илуватар. Сори, но не мога да го харесвам! Единствено за малко ми стана симпатичен, когато се оказа, че е харесвал Феанор, и съжалявал за тръгването му. Бе то това, тяхното си беше едно голяяямо сърдене, в почти детски стил.
Ауле. Не знам защо. Просто не ми е симпатичен.
Саурон. Дребен е. След Мелкор, просто не мога да го сложа на неговото ниво.
Саруман. Гадно алчно старче. Неприятник, та дрънка!
Елу Тингол и Мелиан. Специално пък краля Сивоплащ направо ме отвращава. А пък след като той и Нарготрондците не се включиха в Петата битка, направо си ги мразя! Все още си мисля, че ако наистина всички елфи и хора се бяха били, нямаше да има Неизброими Сълзи... И наистина щеше "да дойде ден"!...
Сигурно има и други, но в момента не се сещам. То и това не е малко, нали ? :)))

"I'm not ready to live. It's too scary to die..."