Малко смесваш нещата. Говоря ти за липсата традиции във родния жанр, а не за традиции да прецакаме нещо типично по български, каквито изобщо не липсват.
"Те са леки, рабираеми и приятни за четене - т.е. не се връзват с представата за българска фантастика. " Именно! А трябва! Представата за българска фантастика е доста извратена, според мен. Мисля че е крайно време да бъде извадена отпословичната и самобитност и да бъде върната в руслото на фантастиката, дори ако трявба в руслото на представите ни на англоамериканската фантастика. Което съвсем не е задължително, както показаха новото поколение руски автори - те скъсаха с традициите на тяхната предперестроечна фантастика , но далеч не създават в момента англо американска фантастика. Защо ние не можем да го направим? Защо, повтарям се, Афала може? (За съжаление не съм чел още сборниците на Юлиана и Мирослав, но обещавам да го направя). Което е най печалното - защо издетели и блюстители на любимия ни жанр дори не чувсктват нужда да го направят? За мен лично отговора не е тайна - повечето издатели са всъщност и писатели. Малкото образци, които все пак виждат бял свят са точно този тип писатели, а сами разбирате, нови традиции със стари кадри е малко невъзможно да се правят.
(Когато през 1992 г. предложих на един приятел сборника "Нова българска фантастика" от Орфия, той ми отвърна - не съм склонен да чета сборници, на които съдържанието на автирите и редакционната колегия съвпада. С малки изключения, беше напълно прав!)
За Моделириум - и още как съм прав! Ако в сборника липсваше Нашите марковски процеси до сега да съм го прочел три пъти (а още не съм, на Историята на тезгяха запецнах). Позовах се на мнението на АП Славов по повод на двата нови сборника, не на Моделириума. Знам много добре че той е съставител на оригиналния вариант и знам мнението му за всяко едно от произведенията в него. Но аз си имам свое.