Хайде да не се отплесваме по двата нови сборника. Ако трябва, който ги е чел да отвори нова тема (аз обезателно ще си ги купя като дойда в София и ще ги изчета). Искам да предизвикам дискусия по въпроса защо в българската фантастика и фентъзи липсват традиции и произведения, които да се превърнат в някакъв еталон, класика (само не ми говорете за Дилов и Николов и за други соц.класици. Изобщо не става дума за това). Крайъгълен камък, с който да мерим новите постижения. Или греша, като казвам че е така? Във всеки случай, за повечето образци може често да се чуе като рецензия - нещо липсва (отзивите на Наско Славов може и да са несправедливи, но той има в предвид точно това! Защо?). Нещо е недоизпипано или пък претрупано. Прекалено е самобитно или пък прекалено се е олял. И други от сорта. Когато четох разказите на Афала, имах какви ли не забележки наум, но не и това. Е?