Много хора, ма не всичките са издадени у нас.
Но Тад избива рибата. Сюжета си е традиционно фентъзи - момчето, което трябва да спре големия лош задник от завръщане в нашия свят.
Дотук - добре.
Стила е поетичен, с красиви описания.
Дотук - добре.
Героите са любопитни, всеки със своя личност. Малко сдуханяци си падат, ама...
Дотук - все още е добре.
Първата книга е 250 страници в замък А (не се случва нищо съществено), 200 страници пътуване от замък А до замък Б (в които, естествено, не се случва нищо), 100 страници в замък Б (идва един дядо и разказва за лошия задник), битка, 200 страници от замък Б до майната си (случва се нещо, но какво...) и пак битка.
И това е. Втора и трета книга - в същия дух. Тад винаги има интересни финали .(битки) но докато стигнеш до тях е като да раждаш. Макар, че аз не знам какво е да раждаш.

Dobroto e v teb. Potursi go!