E, това вече е разминаване във възгледите. Но погледнато строго по отношение на литературата - не го намирам за особено съществено.
Любовните романи например, са си любовни от древността до наши дни.

Мисля си обаче, че фантастиката е нещо повече от жанр. Бих я нарекъл мегажанр. Не съм специалист, но читателска гледна точка съвсем спокойно си деля литературата на фантастична и нефантастична.

И хубавото на фантастичната литература, че в нея е позволено да има послания, характерни повече за нефантастичната (Рей Бредбъри, Робърт Йънг, Итало Кавино, Лино Алдани, Станислав Лем...). Сменяш само формата - гледай да ти харесва и да става за четене от публиката, а с жанровете да се оправят критиците.
Изобщо - по отношение на посланията към читателя, във фантастиката е позволено абсолютно ВСИЧКО.

Докато обратното е невъзможно - не можеш да вкараш типични за фантастиката послания в нефантастичната литература, защото това значи да я направиш фантастична.

Талейран умря. Какво ли цели с това?