Аз лично съм върл фен на Хиперион-а. Всъщност на Хиперион и Падането на Хиперион. Гледам на двете като на една книга. Не си спомням да съм чел нещо по-добро. Особено първата част - каскадата от литературни стилове, в които е написана - всеки един разказ на герой е написан в един стил от класическата съвременна литература - Житие, Военена история, Криминале, Готика, Любовена история, Исторически роман. Разказа на учения например е най-красивата любовна история която съм чел (във фантастиката). Наистина гениална книга. Падането на Хиперион не ми харесва чак толкова много, колкото първата, но завършва историята и също си е адски добра.
Изобщо - номер едно във всяко отношение.

Ендимион? Едва го издържах. Намирам го за особено противна книга, пълен срам и резил. Такова падение не ми се беше случвало да чета.
Реших, че няма смисъл да чета "Ендимион се надига".

Общо взето, тове е книгата, която харесвам от Дан Симънс. Кухият човек не мо допадна особено, Лешояди е класически хорър в стил "Сивън Кинг", написана изцяпо по принципите на жанра. Макар да не си падам особено по хорър, книгата ме зарадва. До Лешояди не бях чел друг автор със способност да се води разказа каквато има самият Кинг. Но принципно просто не е мой тип книга, а същото важи и за Песента на Кали - макар че има награда за фентази.


Моето виждане е че, че в повечето случаи авторите имат една наистина силна книга. И това обикновено е книгата, с която пробиват (независимо дали преди това са издавали други книги или не), но обикновено книгата е ранна и е писана за удоволствие на автора, преди той да е станал професионален писател и да си изкарва прехраната с писане. Разбира се, след нея идват няколко по-слаби, но също силни на общия фон, а останалото са писани за пари.

Само че не разбрах защо темата за Симънс е във Фентъзи клуба?