Беше си кротка неделна вечер. Целия град се опитваше да се опомни от запоя, започнал в петък вечер и погромите, започнали в събота по обед. Гадния квартал кротко димеше на дузина места, а Стражата вече окачваше актуализираните обяви за овакантените места в редиците си. Всичко беше нормално.
Пиех бира в кръчмата на Пиво. По-точно пиех нещо в бирена халба, а какво е – не исках и да знам, дано Тъмния изгори душицата на алчния търгаш…
Вратата се отвори с трясък.
-Ей, хораа!
Надигналия се ропот заглуши следващата реплика на бат’ Гойко. Да се чудиш и да се маеш, точно джуджетата са най-обидчивите на расова основа, а половината им реплики биха предизвикали ново Лято на кристалните нощи, стига Стражата да не пресичаше брутално всички опити за междурасови стълкновения. Или поне повечето.
Пияното джудже не обърна внимание на нищо около себе си, покатери се на една маса и отпочна емоционална рецитация:

Не се плашете, че съм черен,
че не ухая на парфюми –
под пластове зарит до вчера,
нощес в жарава бяла лумнах.

Към прежната ми тъмна сила
И ясна вяра се прибави…
Ей, жегата ми няма милост
И към породи най-корави!

Горя от жажда да запаля
и камъка до буен градус,
но не за някаква похвала,
но не за някаква награда…

Не чувам вашите насмешки,
Не мисля с вас да се заяждам.
От моите целувки жежки
Чугун кипи, живот се ражда…

Ах, нека сред звезди загина,
На пепел нека се превърна,
Щом зная, че не е мърцина,
Щом новите слънца ще зърна!

След последния куплет бат’ Гойко се свлече от масата. В продължаващото гробно мълчание се чуваше само бълбукането на щедрата порция от “Специалната селекция на клана Сиви скали от северните склонове на Мъгливите планини”, която Пиво припряно наливаше в халба. Установено е, че това е най-добрия илач за джудже, обзето от любовна мъка. Особено за рицитиращите поезия, докато въртят над главата си с несигурни ръце бойна брадва модел “Бронебойката на тати” насред препълнена кръчма.
Бат’ Гойко гаврътна дозата на екс, ухили се щастливо и се строполи моментално. Нерксис и КИД го извлякоха в килера. След ден-два щеше да се събуди. Предполагам, че няма да му върнат брадвата, преди да е подействало заклинанието против махмурлук. Дано.
През отворената врата долетя провлачено но ентусиазирано песнопение на два доста познати гласа:
Тез червени дуууумаати
кой ги мама раз-клааати…
Декофф и Господаря на бурите се изсипаха през вратата. Някак успяха да запазят остатъците от равновесие и се добраха до пейка. Декофф дори почти успя да седе на нея. Почти.
Господаря забеляза, че е обект на доста заинтригувани погледи и след трудна, но победоносна схватка с езика си обясни:
-Това е ритуауну песнонении в чес на богинята на пуодоуодииту, коету е извесно само на посвените в най-съкуовените и мистрии!
-Ъхъ, сал нь пусвинените и нъ мистриите им! – Декофф ентусиазирано закима. – А де ми й биратъ?
-На ти бе, нерез и дано се задавиш най-сетне! – Нерксис с обиграно движение стовари халба на масата и със злорада усмивка се загледа в поредицата опити на варварина да я хване. Справи се преди да се е стоплила съвсем.
Всички отново се съсредоточиха в чашите си.
След малко вратата бавно се открехна.
Всички погледи се отправиха натам, но никой не се появи. Или поне така изглеждаше. През процепа елегантно премина едно дребно четирикрако създание с малка муцуна и остри щръкнали уши. То спокойно се приближи до бара, елегантно вдигна десния си заден крак, погледна спокойно Пиво право в очите и препика ъгъла на бара. После елегантно свали крака си и с един скок се качи на бара.
В избухналата тишина Нерксис беше първия, който успя да си отвори устата. Пиво му шибна жесток шамар зад врата. Дребното четирикрако стигна до крана за бира, подуши, вдигна елегантно крак, погледна Пиво в очите и го препика. Пиво замахна с халба в ръка без да отклони поглед от него и я строши в главата на Нерксис, а създанието елегантно свали крак и зачака.
-Сипи едно на почитаемия гост, от зелената бутилка.
-А откъде ще извади пари да плати, това искам аз да знам.
-Той е нинчер-пинджа.
-Той е к’во? Пинч…
Нерксис не успя да довърши и се свлече зад бара. Пиво се наведе и за всеки случай го изтресе още един път с палката по главата. После сам сипа двойно голямо в широка кристална чаша. Създанието подуши съдържанието, бутна чашата и изблиза изсипалото се съдържание с пестеливи, елегантни движение на езика. Цялата кръчма мълчеше и гледаше хипнотизирано. От последното посещение на Кралица Дейви Пиво дори не беше отпушвал зелената бутилка, а голяма част от клиентите биха умрели за възможност само да помиришат тапата. Всъщност няколко и бяха умрели опитвайки се.
Създанието приключи с питието, изправи се, огледа, след това елегантно вдигна крак, погледна ни в очите и препика чашата и мокрото петно на бара. Всички стояха вцепенени, а то свали елегантно крака си и скочи с изчистено, пестеливо движение на пода и тръгна към вратата.
Тя се отвори със замах и вътре нахлу ефрейтор Непотребников.
-А дубре сме ви сгащили у тас дупкъ… Я! Нинчер-пинджа!
Създанието спря пред ефрейтора, елегантно вдигна крак над излъсканите до блясък ботуши, погледна го нагоре, право в жълтите очи, които скоростно се покриваха с мрежа от червени капиляри, елегантно свали крак и излезе през вратата.
Обикновенна, кротка неделна вечер в кръчмата на Пиво, а утре кошмара отново щеше да се развихри…

TANSTAAFL