Маг, почти всички лидерски качества, изброени в тоя линк се придобиват. Не са вродени. Човек може да има някакъв вроден потенциал да ги развие, но никога не се ражда с тях.
Да не говорим, че ако някое от тях липсва, колективната фантазия на обществото, което го е нарочило за свой лидер е напълно в състояние да му ги припише.
Мързи ме да прескачам до съседния клуб - на темата ти за агресията и лидерството. Отговарям ти тук: агресията е необходима за да станеш лидер, ако си го поставил за цел, защото за лидерското място обикновено има бая претенденти, а то е само едно. Агресията обаче става десет пъти по-необходима, за да запазиш лидерството си. Защото някои се раждат даже с царски корони, ама ако не колят и бесят (в буквалния и преносния смисъл) за да си ги запазят, никой няма да го направи вместо тях и те никога няма да останат лидери, въпреки че по рождение от тях се очаква да бъдат тъкмо такива.
Лидерството често носи доста материални облаги, а пък и от гледна точка на човешкото тщеславие е много приятно да си мръднеш ухото и всички, които водиш, да почнат да се питат какво става.
Проблемът е там, че за станеш лидер, трябва да обещаеш всичко на всички (виж сега "Mein Kampf" - пратих ти линка), и те да ти повярват. Но после задължително трябва да им го дадеш. Иначе те разпват на минутата и си търсят нов лидер.
Дадеш ли им го обаче, става по-страшно. Тогава почват да искат още и още и още, докато накрая изпитват нужда лидерът да мисли за всичко вместо тях и да го върши. Само че лидерът, дори и да е способен на чудеса, пак няма да успее да им насмогне (виж сега пък "Дюн"). Затова трябва да им намери някаква занимавка, за да го оставят на мира. Да, ама така пък подопечните му от общност стават глутница. А усъмнят ли се в лидера си - тълпа. И се почва един екшън....
Затова лидерство, в чистия смисъл на думата, е възможно само в тоталитарни общности и никъде другаде.
Най-добре е човек да бъде лидер единствено сам на себе си.

Идеалисти от всички страни, въоръжавайте се!