Това за генетичната предопределеност няма как да не ме издразни. :) И не толкова, че няма аргументи в тази посока - има, има и в другата - колкото.. бе въпрос на лична вяра. :)


Иначе, понеже в момента обстоятелствата налагат да чопля тук един Пролог, а и ми изглежда, че механизмите са много близки, що го ползвам за пример.
Идеята е следната - пролога решава задачи (проблеми) като най-простичко действа по следния начин: ти му задаваш "въпрос" и той почва да си рови базата за факти и клаузи, които да удовлетворят този въпрос.
Струва ми се, че действителността работи по същия начин по отношение на лидерите - възниква Ситуация и виртуалната машина я разбива на отделни изисквания, които да бъдат удовлетворени за да се реши проблема, след което почва да рови от наличната база личности. Рови, рови и ако съществува човек, група или поредица от хора, които да служат за решение,.. ами те това и правят - послужват за решение! :) Или най-малкото изплуват нагоре, така че да се видят (щото никъде не е казано, че като има решение на проблема, той непременно ще се реши).
Точно тук се крие и появата на разни тривиални "древни мъдрости" от сорта, на "Изключителните обстоятелства, раждат изключителни личности." или нещо друго в този смисъл.

От друга страна, това не значи, че ако човек иска, не може да стане сам такъв Лидер - решение на човешките проблеми (и създател на по-големи :)) ) и трябва просто да си седим и да си чакаме естествените механизми да си работят. Оказва се, че проблемите на които се натъкваме са относително тривиални и подобни, и следователно могат да се ползват шаблонни решения. Точно тези шаблони пък изграждат типичния образ на Лидера, който се складира в общественото съзнание. (И върху който се опират разни дорсайци - "Потребителят иска стоката "Лидер" в точно тези размери и разцветки, така че ние ще им я отгледаме такава.")

Номерът е, че няма абсолютно универсални шаблони и предоверяването на установения лидерски тип може да е толкова пагубно, колкото и да разчиташ на това, че в нужния момент винаги ще се появява нужният човек.
Ако има нещо сигурно, то е, че никога не можеш да си напълно сигурен. (С изключение на случаите, когато си ядосан, пиян или решаваш простички задачки. :) )

Амбицията е тъпо оправдание, затова, че нямаш достатъчно разум, за да бъдеш мързелив.