Никога не ми е хрумвало, че си дребен. Еми не си! (На ръст де. За духа и ума няма що да говорим - те си личат отдалече ) Та така. Пък аз се чудех що вмъкваш майлсовщини отвреме навреме. Аз малко в стил Урсулата ни в клин, ни в ръкав тука ще вметна - гледай надолу, движи се нагоре!

А пък цялата тая работа в крайна сметка няма ама НИКАКВО значение.

А хм по темата хм аз хм кво да кажа хм и аз се кефех ама много хм обаче всичко си има граници А Малки богове е сред великите ми книги и там ще си остане. Що, мислиш, не й прави никакви продължения?

Някъде тука прочетох на фокса постинга за постоянната вълна. Понеже ме мързи да го търся, пък сега съм се сетил, да си кажа мнението. Според мен няма такова нещо като постоянна вълна. Ако човек чете и се кефи на едно нещо (1 автор в частност и общност) цял живот (или поне много дълго време), значи нещо в развитието му куца. Така си мисля. Лично аз не държа да прочета нещо повече от доста автори, които са имали огромно влияние върху мен - сред тях са Адамс и Пратчет, Азимов (без Фондацията, нея ще я прочета ПЪК), Саймък, Бари Хюгарт (то от него няма и какво). Сега поглъщам жадно Грег Беър, а времето си чакат такива автори като Ефремов, Вонегът, Виан, много неща на Стругацки и Лем!!!, най-важните романи на Шекли и пр. Да не говорим за Достоевски и компания. Така че "постоянната вълна" се мени непрекъснато

******************
Лошите момчета ги пращат в ада. Добрите - където си поискат.