Предвидимостта е следствие на еднообразието. (Тя и Агата Кристи върти не повече от 10-12 сюжета, пък има повечко книжки и това едно време се оказа непреодолим проблем за мен, та трябваше да скъсаме литературните си взаимоотношеня.)

Не си спомням коя от Хюгартовите книги четох първа, но съм почти сигурна, че Легенда за Камъка ми беше по средата между Демоните и Птиците, и пак си ми е най-любима. (А и ми се вижда най-смислена. (А и в нея е Лунното Момчеее : ))) ;p))

И въобще, който твърди, че прелестта на историите за Господаря Ли се изчерпва само с псевдо криминалната им страна е Виновен и Еретик, и заслужава наказание отчайващо и ужасно, като класическите примери с Тантал и Сизиф... Може да учи френски примерно.


…"if it takes forever, i will wait for you"…
it's dolomite baby!