Крум усети изведнъж, че сякаш се обръща с козината навътре. Определено не беше предполагал че е толкова остра и бодлива. За щастие долетяло изневиделица и с кратко пукване,нагорещено до синьо парче метал го жигоса по челото и временно прекрати естетическите му размисли за удобството на вълчата козина. В самозащитен рефлекс тутакси го хвана енталпията, тоест просна се като талпа на пода за неопределено според относителността време. Е, вярно здраво си го отнесе, щото едно опепелено парче от тоягата на Галфонтий също беше достигнало до тук и врязвайки се в челото на Крум внесе неописуеми ефекти в бедното вълчо съзнание.
Цветове.
И картини.
Изпаднал в тва де, талпирането, той едновременно виждаше вдигнатите сякаш към него лица на Скитника, Галфонтий и оня мустакат тип, заради когото драсна от кръчмата. Пицата май му смигна, подавайки се до крачола на Скитника.
Оркът и елфът се бяха здраво вкопчили един в/за/вътре/около друг. Нещо ставаше с пространството и понятията объркано чакаха по- благоприятен момент за да се вместят пак в него.
Единственият, който можеше да обясни какво става беше г-н Еднокамъков от Юбервалд, но той беше грабнал мандолината си и унесено свиреше по древна партитура, открита в пирамидата на вожда Тупаку Капак.

Не съм от тук..... И съм за кратко....