Сборничето си беше мегаяко - "Морето и рибките" на Пратчет (тъкмо бяха почнали да превеждат името на баба Вихронрав, но тук си е Уедъруекс), историйката покрай Алвин Създателя (колко съм се смяла на ония момент с мечката : )))), мдааа... да играеш на вълчи поглед с мечка - не е шега работа!), дори това на Джордан почти ми хареса - рекох си, брех, тва колело, може и прибързано да съм го съдила. (По-късно имах огромното неудоволствие да се окажа напълно права в първоначалната си преценка.).
В интерес на истината, от всичко, което си спомням, май само историята на Кинг ме разочарова - тъкмо бях чела някаква книжка от серията за Стрелеца и потривах ръце като муха на ***кхъ-кхъм*** в горещ летен ден, а то се оказа едноо... Едва го изчетох.
Та така. Ти друг път като си кисел от болест, деДАЗнам , не чети.

"Винаги съм твърдял, че историята пишат не победителите, а онези, които пишат историята."