Обширни поля и дълбок лес... Приказно езерце, а недалеч се издигат каменните стени на средновековен замък. Единствената кула навява странното усещане за нещо магично. Вътре в замъка цари необикновена тишина. Докато вървиш по дългите коридори изтръпваш. Сякаш всеки момент ще се случи нещо ужасно. Качваш се по каменното стълбище и поемаш вляво. На края на коридора се намира единствената стая, в която свети вечер. Там, зад тази врата, се крие тайната на замъка. Поколебаваш се дали да я отвориш. Миг колебание и вече си вътре. Не те чака нито някой златен дракон, нито велик магьосник, а и стаята не е очакваната оръжейна. Вътре, на високи до тавана лавици, са подредени десетки книги. В камината бумти приятен огън, а пред нея на мека кожа седи момиче в дълга зелена рокля. Черната й коса е пусната. Момичето, очевидно, е вглъбено в нещо, отвлякло цялото й внимание. Приближаваш се, като се стараеш да не издаваш никакъв звук, за да не те усети. Тя все пак се обръща и се усмихва. Поглеждаш в ръцете й. Държи книга. Изпълнен с любопитство посочваш книгата, а тя отговаря на безмълвния ти въпрос с една-единствена дума - Зелазни, и се връща към заниманието си. Няма какво друго да направиш освен да вземеш книга от една от лавиците и да седнеш пред камината. Момичето те дарява още веднъж с лъчезарната си усмивка.


There are three things one should never break: promises, toys and hearts.