Уей Чи / Фен клубове / Фентъзи

Благодаря.
Всъщност съзнавам дължината на въведението като пречка за масовост на обсъждането, но също така, смятам, че по този начин е по-добре. По отношение на Чун Куо държа на снобизма си. : )))
Иначе малкия брой отзиви се дължи и на други причини, които скоро ще бъдат отстранени.

Сега за Де Вор.

Да, момент на изненада от страна на Уингроув може да се очаква, но ми се струва и, че имайки пред нас половината поредица (впрочем аз четох и резюмето на събитията преди 7-а книга, така че информацията е малко повече), бихме могли да гадаем с добър шанс за успех това, което ще последва.
Още повече, че "Разказ с неочакван край"-похватът, който споменаваш,... Е, според мен "Чун Куо" е мааалко по-неподатлива на синтетичните ефекти и разказвачески похвати, така характерни за по-голямата част от другата литература. Уингроув, макар и да не е прозаичен, се държи по-скоро като свръхинтелигентна камера, отколкото като меднословен средновековен бард. : )

Та на базата на това, което знам, една от първостепенните "процедурни" цели на Де Вор, наистина е сриването на нивата, и унищожаването на съществуващата система. Ето защо толкова лесно намери и общ език с онова, без преувеличение, нихилистично чудовище - Щефан Леман, от чиято студена смъртоносност дори сам се стряска. Но дори и партньори, Леман и Де Вор не са "сродни души" и това е заявявано и от двамата. Така, че нещо ме кара да вярвам, че целите на майора отиват далеч отвъд мечтата на Леман да унищожи цивилизацията "освобождавайки планетата от заразата на човечеството".

(Цитат:
== Докато поставят експлозивите преди атентата над цитаделата на Силите за сигурност в Бремен; Разговор м/у Ян Мах (все още част от Пин Тяо) и Щефан Леман.;

- Хващам се на бас, че ти мразиш родителите си.
Леман застана на колене и се загледа в работата на Мах.
- Никога не съм познавал родителите си. Никога не съм виждал баща си, защото той просто никога не ме потърси. Майка ми... Не знам... всъщност аз я убих.
- Ти си убил... - Мах отново го погледна, едновременно и ръмжейки, и смеейки се, после внезапно замлъкна. - Не мога да повярвам. Ти си убил майка си?
Леман кимна.
- Моята майка беше наложница на един богат хан. Беше и страстна наркоманка, привикнала към арфидис. Отвращаваше ме. Беше просто една от тях: възпитана и продажна мръсница. Такъв е целият ни свят. Подпалих стаите й и тя изгоря в огъня. Искам всички да станат на пепел, целият свят да изгори и да го натъпча в гроба.
Мах пое дълбоко въздух и продължи работата си.
(...)
[Леман]: - За Де Вор има 2 вида човеци: или врагове, или бледи копия на самия него. Той възприема хората само в черно или бяло. Сякаш те са само фигури от една много голяма партия уей чи.
(...)
- Свършихме с първия, остават още 17. Оказва се, че не е толкова трудно, нали?
- Няма нищо трудно - каза Леман, взе един от болтовете и отново го зави, - само че предварително трябва да имаш нервната система, визията и интелигентността да го планинаш точно.

== Много по-късно, при акцията за залавянето на Де Вор. В планината;

Суровстта тук отвращаваше някаква част от него, жадуваше и покой и топлота, ала по-голямата част - онази, която наричаше свое истинско "аз" - се разпознаваше във всичко това. Тук не беше място за живеене, ала живото тук оцеляваше, ограничено до най-прости рефлекси от дивия климат; по необходимост ставаше гъвкаво, свирепо и хитро. Такъв щеше да бъде и той. Би прадпочел по-скоро това, отколкото Града - тази стерилна утроба, от която не можеше да излезе нищо ново.

Стигна до билото, спря се и се огледа назад. Миналото си беше отишло и задено с него - всички сложни планове. Сега всичко това беше зад гърба му. Оттук нататък щеше да действа по свой начин; щеше да се превърне в нещо като призрак, вестоносец на отвъдното и да се носи между нивата - смъртоносен единак.

Мрачна усмивка грейна в червените му очи, докосна ъгълчетата на тънките му устни. Не чувстваше скръб заради станалото - само нова решителност. Случилото се не толкова бе променило нещата, колкото ги бе изяснило. Сега знаеше какво да прави; как да обуздае цялата си омраза към тях. Омраза, достатъчна да изпълни цялото Чун Куо със смърт.

Облакът бавно пълзеше на юг. Изведнъж отново го огря светлина. Обърна се надясно и погледна към върха. Там, над покрива на света, един орел кръжеше около голото острие на скалата, разперил криле. Гледката беше неочаквана, ала важна - отново знак за него. Известно време остана загледан нататък. след това отново потегли надолу към долината, на север, към своята пещера с оскъдните провизии. Щеше да е трудно, но напролет пак щеше да се появи, по-слаб и по-гладен отпреди, но и пречистен. Като новоизкован меч, отлят в огън и закален в лед.

Разсмя се със студен, невесел смях, после стисна зъби и заслиза надолу.
)

Та, ако въобще има някой опасно луд в поредицата, то това е "Белият Танг" - албиносът Леман.

Това, което ме гложди обаче, е онази реплика в Интерлюдията "Драконови зъби", че новото същество няма да има недостатъците на копието му - ще бъде "необременено от жал, любов или дълг". Т.е. интересно ми е дали това е просто лека самокритика поради провала на копието (макар и оказал се полезна жертва), или напротив - качества, които липсват на истинския Де Вор...

"И в мечтите си ги виждаше - много по изящни и чисти зверове... Създанията от лед."