Where is my lizard? - Къде ми е гущера?

Веселбата беше поутихнала. Пиво не се виждаше никъде наоколо. Кид домиташе остатъците в ъгъла. А Нерксис симулираше усърдие (съсредоточено размазваше мърсотията по барплота).
Ефрейтор Непотребников, доста пиян, докопал някаква вратовръзка, се правеше на бизнесмен. На коленето му седеше и се фръцкаше силноразвеселената Лейди Теа. Ефрейтора я черпеше усърдно от задигнатата бъчвичка и тя хихикаше (все още само леко неблагопристойно) на всяка глътка. Под масата сивозеленото гущерче доизблизваше поредната купичка коктеил бира + боя. От време на време оригваше пламъчета, на косъм
разминаващи се с покъщнината и краката на клиентите. Двамата братя ГOляма устА и TauMaster бяха в стихията си пред насъбралата се в ъгъла компания. Единият лъжеше, другият мажеше след него и после обратно.
Вратата за пореден път се трясна в стената и остана да се люлее само на едната панта. Няколко погледа дежурно огледаха влезлия и поставили го в графата - «пореден мухльо» се върнаха към пиенето. Ако някой си беше направил труда да да го огледа малко по сериозно, може би нямаше да има какво да разказваме.
Мъжът влезе. Изчака на входа за да свикнат очите му с полумрака в кръчмата и пристъпи към бара. Лейди Теа довърши поредната чаша, xълцукна и се изсули от коленете на Ефрейтора. Нерксис се зазяпа преглъщайки, към нежните бели крачета щръкнали с петите нагоре, току до Непотребников. Непознатият потропа по плота.
- Хей ти, бармана, да си виждал тука един сламандър?
Малкото сивозелено гущерче, наостри уши и замръзна. Нерксис хвърли отегчен поглед на госта - среден на ръст човек, с лице гъсто обрасло с брада, повдигна рамене и пак се загледа в крачетата. Bеднага усети грешката си - една ръка се протегна и го издърпа през плота. Нерксис се намери взрян в най-пронизващите сини очи, принадлежащи на човек.
- Слушай, краставо копеленце - просъска собственикът им - Ако не ми отговориш на въпроса до 3 секунди си труп.
Нерксис беше толкова уплашен, че ако се включеше към електрическата мрежа, от треперенето му можеше да се захрани цял град с електроенергия.
- 1...2...
Една зелена ръка се спусна и притисна като клещи рамото на непознатия.
- Нема дъ ми плъшиш ората, чуеш ли? Тукъ съмо ac моа ги плашим!
Непознатият изгледа Непотребников. Ефрейтора се усмихна злобничко и стисна по-силно. Мъжът захвърли Нерксис като непотребна дреха. Извъртя се и само за части от секундата промени коренно положението. Сега той стискаше ефрейтора за рамото и се умихваше злобничко.
- 3. - Довърши непознатият. И замахна.
Точно този момент избра гущерчето за да хлъцне. Огнено облаче подпали масата над него. Мъжът заряза ефрейтора и се хвърли към гущерчето, което побягна из заведението, палейки де каквото види.


Иванушка & denyamber

А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!

Редактирано от denyamber на 02.10.02 18:11.