Винаги ме е удивлявало отношението на другите към нечия творба...
Нали всеки от пишещите иска да даде най-доброто от себе си. Написасното обаче вместо да се приеме с доброжелателно отношение и ако има наистина нещо за корекция, да бъде отбелязано.
На практика обаче критиката е безмилостна като за некадърна творба на изтъкнат автор с много награди, за когото компромис не се допуска...
И защо не се подхожда глобално към идеята и завладяващата мащабност, а всичко се раздробява на дребни късчета, на прашинки и всяка една се гледа под лупа.
Впрочем , автора е предал прекрасно душевно-психологическото състояние на Пратеника, почти усетих чувствата му - нещо, което се подмина, но пък защо трябва да похвалим, когато можем да стъпчем и прегазим.
Дали така няма да се почувстваме по-велики.
О, ама от тук до там трябва да има толкова метра, такава стена не върши работа, ами онакава.
Нима има алгоритъм за писане на Фентъзи?
Ако е така и всичко трябва да е логично, ще си е сухо и едностранчиво, чела съм доста такива сухотии, писани като от компютърна програма и какво - в края на краищата става безинтересно. Чисто-логичните и премерени неща по-скоро имат място в друг клуб, а не тук.
Когато чета такива творби, искам да бъда завладяна, грабната и да го прочета на един дъх и още да искам продължения и продължения.
А тук присъства освен интересната идея и мащабност, както и завладяващо повествование и интересни познати персонажи.
Определено автора освен исторически познания притежава и чувство за хумор:)
Нямам никакви претенции за познания относно стратегии и бойни тактики, но когато прочета нещо интересно, многослойно и атрактивно, мисля, че е просто жалко, когато някой не го разбира...
Но пък за всяко нещо се иска да притежаваш определени СЕТИВА:)
А ти не спирай да пишеш - продължавай, и хич да не ти пука кой какво казва:))))) Имаш талант - развивай го:)
УСПЕХ:)))))))))

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)