Надявам се не я даваш като лош пример? Аз определено бих искала да съм написала това на 18 (макар, че версията която аз (а и всички май) сме чели е преработена от възрастния Пратчет)!
Що се отнася до Света на Диска - когато пишеш не като разказвач, а като проповедник, т.е. когато не описваш случка, а отправяш някакво послание, е много важно за теб, да си сигурен, че адресата ти е разкодирал правилно посланието ти. Когато пишеш за целия свят ти трябва код достатъчно сложен, че да го обхване, а когато си намерил такъв код и знаеш, че се "чете" коректно от ответната страна, няма причина да го променяш. Нещо повече - в случая със Света на Диска, ответната страна НЕ ТИ ПОЗВОЛЯВА да смениш кода - ние всички сме пристрастени към тези 4 слона на костенурка! : ) Накрая може би Пратчет ще мрази Диска и Ринсуинд както някога Дойл е мразил своя Шерлок, но ако иска да го чуваме, ще му се налага до продължава да ни говори на езика, който обичаме - sad but true.

... you have all the tender sweetness of a seasick crocodile...