Добре
Хареса ми нещо, което казваш и аз също заставам плътно зад
него "личното ми предпочитание е към магията като най-важен
за мен елемент на фентъзито".
Ще се съглася също, че историята се изчерпва в средата на
втората част. Пъг/Миламбер и за мен е най-интересния
персонаж и определено можеше да бъде наблегнато повече
на "кариерата му", за сметка на благородниците в кралството.
Останах си с някой съмнения, че Пъг е син на Макрос, но уви
недоказуеми. Пъг трябваше да е загубил и половината си
сила, след като разлома бе затворен, но не му личеше особено :)
Обучението му за велик беше много авангардно с идеята,
че той сам трябва да осъзнае, когато е готов да мине
следващото "стъпало", а учителите му само подготвят ума му
за промяната. Изпитанието на кулата изобщо не ми се стори
такова, а по скоро като някаква машина за обучение на мо-
зъчно ниво. За един миг му набиха в главицата на Миламбер
древната история за произхода на цураните, посочиха му
кой е "врагът" и как ние великите местим звездите... То
излезе, че пак Макрос им е свършил работата де, само дето
те - великите (има някаква ирония в титлата) дори не са го
разбрали :))
"Кралицата....." се явява пряко продължение на третия том,
който по моето скромно мнение си е писан само за парици...
Какво ме подразни най-много? - оракула и камъка на живота.
Относно драконите със своите съкровишници и джуджетата
миньори мисля, че това е вече "константа" за жанра. Ако щеш
и всеки новоизпечен автор дори и не се замисля, когато ги
включва в този им вид.
Някой да е забелязал файда от оракула? Защото аз не...
Камъчето пък е дело на валхеру и трябваше да е най-мощното
им оръжие във войната срещу боговете. Интересното е обаче,
че драконовите пълчища са излетели без него и са били сразени.
По време на битката за Сетанон, камъкът на живота пък по
собствена воля прецака и низвергна създателите си. Пълна
логическа глупост според мен.
Подразниха ме и благородниците. Ама как не можа да се намери
в цялото кралство и то в продължение на две, три поколения
една знатна особа, която да не милее за благото на поданиците
или просперитета на кралството (изключението е само лудият
крал Родерик)? Как само се прощаваше на стари врагове и не са-
мо се помилваха, а даже им се раздаваха херцогства? Липса на
всякакъв реализъм. Та за едното голо подозрение съвсем невинни
хора са отивали на дръвника не веднъж или дваж. Елфите и
тъмните елфи (моредрел) са супер подценени за сметка на хората.
Цураните са истенски "деца" в стратегията
И все пак не е лошо, ако се абстрахираме, че краят е предизвестен.

Ако добре го насочиш
и с вик Банзай се наточиш
кръвта му ще източиш

Редактирано от tyshu(tai-shu) на 07.05.02 10:46.