Прекрасно разбирам, че понякога категоризирането наистина е неизбежна част от живота ни. Но я пак помисли кое е причина и кое - следствие. Сравнението предхожда категоризирането, като същевременно се явява причина за него. Ти можеш да правиш сравнения между два обекта и без да ги категоризираш, но не можеш да ги категоризираш, без да си направила n на брой сравения с вече категоризирани обекти. С други думи изучаването на качествата на един обект би следвало да предхожда лепването на етикет. Разполагайки с етикет за нещо, чиито качества не познаваш, обикновено те води до много погрешни изводи. Причината за това е, че подобно действие ти дава измамното чувство, че познаваш обекта на категоризиране, съдейки за неговите качества по категорията, в която си го поставила. А ако не си изучила качествата му и си го поставила в погрешна категория? Тогава какво? Помисли в какъв процент от случаите това е точно така.

Adversus solem ne loquitor.