Не мисля, че поставянето на етикити, особено що се отнася до гранични и трудноопределими произведения, улеснява какъвто и да било анализ. Напротив, прави го почти невъзможен. И знаеш ли защо? Защото етикетчето те подвежда.
По начало човек има склонност да поставя етикети на неща, които не познава. Така ги прави малко по-разбираеми, но това е само първото впечатление. Прост пример - черна дупка. Мислиш си, че знаеш какво е това, само защото си имаш за него добре звучащо и на пръв поглед доста описателно име? Ако е така, грешиш. Никой не знае какво точно е черната дупка, но астрофизиците поне са наясно, че не знаят. Това е случай, в който етикетчето не улеснява анализа. Същото важи и за далеч по-прозаични неща - колко хора наистина знаят какво е това микропроцесор? Думичката помага ли ти да разбереш принципа му на действие? Не, нали?
Тъй че не бързай да търсиш етикети за всяко нещо, което ти се изпречи. В много случаи те просто ограничават погледа ти. Не винаги, разбира се, но в случая с "Майстора и Маргарита" е точно така.

Adversus solem ne loquitor.