книгите и киното не се препокриват а взаимно се допълват по моето скромно мнение. те възпитават различни възприятия.
какво имам в предвид
моята прабаба например /мир на праха й/ не можеше да гледа кино изобщо. Тя не можеше да разбере как така човекът излязъл от къщи и хоп попаднал на работа? А как е стигнал до там, защо не е излязъл на улицата и не се е качил на транспорта. Не знам дали си правиш сметка колко много неща ти долавяш по подразбиране и как киното те е научило сам да си допълваш онова, което е не само пропуснато, но е загатнато, но и нарочно загърбено и т.н.
Така че, предпочитанията към едното и другото могат да бъдат обосновани както на мен те са към киното защото неговите изразни средства, са ми по-приятни и на теб книгите по същата тази причина.
За екранизациите обаче какво точно ми харесва на мен - ако ние двете сме прочели една книга и сме си генерирали някакви представи за нея. В един момент ако ти можеш да рисуваш а аз да свиря ние можем да си обменим представите - ти да ми нарисуваш твоите, а аз да ти изсвиря моите. А представи си, че има някой който може да ни ги нарисува, изсвири, изиграе и т.н. въздействайки едновременно на всичките ни сетива. Аз не бих могла да се откажа от подобно удоволствие - чуждите видения са ми не по-малко интересни от моите.

с въртящ момент