Ами признавам си, че все забравям да погледна у дома въпросния откъс.
В първите 3 тома някъде се споменаваше, че Тъмния е победил/привлякъл на своя страна поне един Избраник на Светлината (но не се сещам някъде до сега да е обяснено какво е Избраник на Светлината - изобщо не се сещам да е било формулирано толкова ясно, като при Едингс например).
За гласовете - В преминаването през порталния камък Ранд и всички останали в групата му видяха/преживяха различни алтернативи на живота си (нещо подобно на случващото се с преливащите жени в Бялата кула на изпита им за Посветени). В своите алтернативни животи Ранд загиваше по различни начини и всеки път накрая се чуваше глас "Отново победих, Луз-Терин!". Дали гласа бе на Тъмния или на Ишамаел - неговят "полеви командир" - не стана ясно. А и и самият ЛУз-Терин Теламон (като присъствие в съзнанието на Ранд) не винаги е луд - при Думайски кладенци той и неговите знания измъкнаха Преродения дракон от плен, освен това имам подозрението, че всички опити на Дракона да овладее тялото на Преродения дракон и да отпочне клане наоколо са не толкова плод на лудост, а опит за нанасяне на превантивен удар.
Между другото, аз също съм препрочитал Колелото на времето.
Харесвам поредицата като цяло, обаче ме дразнят някои откровенни недомислици на автора, както и това, че след 3 том той се съсредоточи в писането на "сапунено фентъзи" - много лубофф, интрижки, душевни терзния и други пълнежи, зарязвайки алтернативните светове, Тел-айеран риод, предшестващата история (началото на Войната на Сянката) и т.н.

TANSTAAFL