Трудът може да се разглежда по два основни начина, които не винаги си противоречат.
1. Трудът като стока. Ако погледнем нещата от този аспект, трудът се подчинява на законите на търсене и предлагане, макар да не представлява стока в класическия смисъл на думата. Справедлива е тази заплата, която се получава в пресечната точка на кривите на търсене и предлагане на трудовия пазар. Естествено, това състояние не е статично, а се мени във времето под въздействието на множество фактори.
2. Трудът като основа за ценообразуване на стоките. В този случай трудът заляга като основен компонент в цената на стоката, в чието производство е вложен. По този начин търсенето и предлагането на въпросната стока определят и нивото на заплащане на труда, вложен в нея. Разсъжденията са почти идентични на тези от т.1.

Adversus solem ne loquitor.