Нали правиш разлика между изобилстването на магията и използването й?

Добрите фентъзита (които би трябвало да са стандартни, ако светът е нормален) ни учат, че магията/силата трябва да се използва внимателно и само в краен случай и че не тя е решаваща, а това, което е в нас. Лошите фентъзита ни учат на обратното. Разликата е огромна.

Кое от двете е стандартното?

За релацията класическо <-> стандартно: нарочно смесих двете; защо? Ами защото стандартното фентъзи би трябвало да е точно това - класическото фентъзи. Нали то е дало стандартите за жанра. А ако класическото фентъзи вече не е стандартно, тогава трябва да видим кога и защо се е получило изместването, кое го е предизвикало и дали то е в правилната посока. И въобще накъде върви "жанрът" (ако въобще има такъв).

Ти как мислиш - каква е връзката между класическо и стандартно?

А доколкото фентъзито може да мине "без всички фентъзи елементи"... ами зависи от това какви елементи смяташ за задължителни. Фентъзито според мен си личи от това, че се занимава с "приказното", с онова вътре в нас, което пази връзката с детското в нас, с мечтите, сънищата и фантазиите ни и в същото време е една здрава връзка с действителността, защото помага да запазим човешкото у себе си. Та в този смисъл нищо от магиите, мечовете, героите или митологичните персонажи не е задължително. Землеморията например би могла да мине и без магии и дракони - тя е разказ за себеопознаването и преборването с тъмните сили вътре в нас.

Междузвездните войни също са фентъзи - а там единствено Силата може да мине за фентъзи елемент, подобен на Магията, но съвсем не аналогичен... Стандартно фентъзи ли са те?

От друга страна пък, последните книги на Пратчет не са никакво фентъзи - повече приличат на соцреализъм, в който персонажите са си сложили маски

...И тогава малкото грозно пате се превърнало в... голям грозен паток.