Май по-скоро този пасаж (по-долу) стои като най-вероятен, макар и най-малко разбираем доколкото касае същества, които не са описани така подробно като духовете от Аман в свещените книги на елфите.

(Необходимо уточнение и нещо, което никога не трябва да се забравя при работа с източници като Силмарилион например е, че те *не са* думите на Толкин, като върховен авторитет по въпросите касаещи Арда, а събраните знания на даден народ (в случая със Силмарилион), епоса на дадена раса (при Недовършени предания) или описаните преживявания на определени личности (във Властелина) предадени стриктно *ОТ ТЯХНА ГЛЕДНА ТОЧКА*!

Така че във Силмарилион не трябва да се счита, че е изложена *цялата* истина за света Еа *в пълнота* - а само това, което елфите са научили сами или им е било *казано* от Валарите в Блаженото Царство (Второто е особено важно при обсъждане на въпроси касаещи "опозицията" : ) - "Врагът на Света" Моргот)

По същия начин с известна доза здравословно недоверие е добре да се подхожда към всяка информация във всяко от произведенията.

Един от мъчителните, но и очарователни аспекти на уникалността, ако не направо гениалност на Толкин е това, че той никъде не си позволява профанно вмешателство в текста с *чисто авторова реч*! Той описва *това което се вижда* а не *това което се знае* и по този начин запазва на своя свят необходимата тайнственост и неизвестност, които му вдъхват живот и го правят достойна алтернатива на нашият. )

От Енциклопедия на Арда - "Кой е Том Бомбадил":

Was Tom a 'Spirit'?

The idea that Tom might be a 'spirit' (as opposed to a Maia or Vala) is certainly possible according to The Silmarillion. Though it seems to be commonly assumed that only the Valar and the Maiar entered Arda, a tantalising glimpse of Tolkien's original vision survived into the published form of the work. Here, discussing the Aratar or eight mightiest Valar, he says:

"...in majesty they are peers, surpassing beyond compare all others, whether of the Valar and the Maiar, or of any other order that Iluvatar has sent into Ea;."
The Silmarillion, Valaquenta


This single phrase 'any other order' seems to be a survival of a much older and more detailed account found in the Lost Tales:

"...brownies, fays, pixies, leprawns, and what else are they not called, for their number is very great... they were born before the world and are older than its oldest, and are not of it, but laugh at it much..."
The Book of Lost Tales, Part I, III The Coming of the Valar and the Building of Valinor


It is hard not to hear the echo of Tom Bombadil in these words, and perhaps here we see the first germ of his inspiration (the Lost Tales predate Tom's first appearance in print by about a decade). Whether Tom is a brownie, fay, pixie or leprawn, though, is open to doubt - none of these creatures appears in Tolkien's published works, and their function as a bridge to later folklore seems to have been taken up, at least partly, by the Hobbits.

This version of the 'spirit' idea doesn't address many of the other problems already discussed, though. Why should a 'leprawn' be immune to the Ring when the Maiar are not? Could a 'brownie' have entered the World before the first of the Valar?

There is another kind of spirit that Tom could be though: a 'spirit of nature'. Tolkien himself seems to support this point of view:

"Do you think Tom Bombadil, the spirit of the (vanishing) Oxford and Berkshire countryside, could be made into the hero of a story?"
The Letters of J.R.R. Tolkien, No 19, dated 1937


This letter predates Tom's appearance in The Lord of the Rings (in fact, this quotation is part of discussion of the possible sequel to The Hobbit), so it is at best circumstantial evidence.

The idea of a 'nature spirit', though, is certainly possible within Tolkien's universe. Though this area of his cosmology is never directly addressed, Middle-earth seems at times to be full of spirits - at least some trees apparently have spirits, for example (consider Old Man Willow, or the Huorns of Fangorn). Consider too:

[green "'But the Elves of this land were of a race strange to us of the silvan folk, and the trees and the grass do not now remember them. Only I hear the stones lament them..."
Legolas, from The Fellowship of the Ring II 3, The Ring Goes South


There are numerous other examples of this kind: it is clear that in Tolkien's universe, the stuff of nature is somehow more alive, and more aware, than in the modern world. It is a short step from this to the idea of 'spirits of nature', but a much longer one to 'spirits of nature' that wear yellow boots and live in houses.

(Точно в момента ме мързи пък и нямам възможност да превеждам. Надявам се засега английската версия да свърши работа. Пък по-късно ще видим : ) )

Повечето хора по-скоро биха умрели отколкото да помислят. Всъщност... те така и правят.

Редактирано от Firefox на 22.01.02 12:10.