Джил изчака вратата да се затвори и стъпките по пътеката да заглъхнат. Обърна се на другата страна и се опита да заспи отново. Сънят не идваше. Последните две седмици нещата се очертаваха все по-странни и по-странни. Първо оная среща със смешните геройчета събрали се накуп - без сами да знаят защо. Инаше някакво странно привличане към групичката. Всеки беше дошъл по някакъв повод. Явно някой се беше погрижил да се запознаят преди нещата да станат напечени. А в това, че нещо се готвеше, въобще не можеше да има съмнение. Очакването просто витаеше във въздуха...
...липсата на някаква конкретна причина я вбесяваше. А опасността около тях беше така явно очертана, че Джил ги остави още на втория ден, решена да разбере от къде идва цялата дандания...
За една седмица посети повечето оракули в близките сенки, поговори с жреците на Кал и дори пусна няколко монети в паничката на един просяк-ясновидец. Никаква полза. Сякаш всички се надпреварваха да я заблудят, а тя не можа да открие лъжа в думите им. Срещаше вече четвърти магьосник, загубил силите си в последните две седмици. Жалка картинка представляваха тези хора...единият се опита да я убие, с надеждата, че ще си върне уменията..., а този, на който попадна вчера се срина в краката й и заскимтя като куче, молейки за пощада!?
Когато след два дни започна да чувства все по-нарастващата заплаха направо в главата си, Джил се уплаши и реши да повика помощ. Приготви се внимателно. Никога не знаеш кой ще ти се натресе, когато търсиш помощ от Вън, а случаят очевидно беше извънредно важен, за да рискува с някой, който да й се пречка в краката после.
Заклинанието стана бавно. Тя внимателно отвори вътрешното си зрение и огледа космоса наоколо. Отхвърли двама кандидати още в момента, в който ги докосна. Вече се беше отчаяла, когато едно усещане зад нея погъделичка съзнанието й. Нямаше много време! Силите й бяха на изчерпване и тя просто придърпа към себе си нещото. Определено имаше човешка структура, въпреки целия този метал около него. Още преди да се съвземе напълно осъзна, какво е направила. Беше докарала на този свят нещо непроверено и непознато. А сега й оставаше единствено да се погрижи са подробностите и да чака - по дяволите.
Къщата и атмосферата в нея бяха лесна задача. Който и да беше довела, трябваше да реши, че е дошъл сам.
Няколко последни щрихи - дрехи на стола, ухание на орех - и тя се отпусна в дървеното легло. Това щеше да отнеме известно време и Джил реши да си почине малко. Беше заспала, когато леко изместване в материята я събуди...след малко Той се размърда, обърна се към нея и я целуна леко по челото...може би не беше сбъркала...
Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!
|