Бозата до тук II / Фен клубове / Фентъзи

Грибо:

Екипажът се суетеше.
Не се случваше често на борда на "Красавицата". За пръв път капитанът ги отклоняваше от курса така внезапно. И то отиваха не къде да е, а право към Черния кръг. Вятърът се заигра с платната и с черното знаме с белеещите се кости. Откъм каютата се чу бурен смях.
Скоро капитанът се показа на мостика, стиснал здраво бутилката с ром
-... Йо- хо- хо и бутилка ром...- пееше капитанът с цяло гърло.
Малкия юнга изтича към него
- Капитане, плаваме точно срещу Черния кръг!
- Браво, момче!
- Но, капитане, нали Краля на Мрака издаде специална заповед, никога, ама НИКОГА да не наближаваме това място? - момчето преглътна.
Един от старите моряци се захили до него
- Точните му думи бяха "Грибо, ако разбера, че си бил по-близо от сто метра до Черния кръг, ще забуча красивата ти глава на стълб пред двореца ми!"
- Заповедите са, за да бъдат престъпвани, моето момче! - капитан Грибо, разроши и без това чорлавата коса на юнгата и се понесе бодро към кърмата.
Белия гълъб донесе поредното съобщение. Капитанът тихомълком го прочете и се ухили.

Моралес:

...а в това време докато смешните геройчета се събираха някъде из сенките,един леко брадясал тип ги наблюдаваше от своя замък и по-точно от една най-обикновена зала,която кой знае защо тия там наричаха Залата на славата.
- Странно-помисли си.Откъде пък го измислиха това Крал на мрака.Ако това да имаш армия от супер тъпи скелетари те прави Крал на мрака...
Наблюдава ги още известно време,но засега не му бяха интересни.Отдавна не беше имал достойни противници.Общо взето тези, които можеха да му се опънат бяха най-добрите му приятели.
Не можеше да проумее и някои други неща.Застави се да си ги подреди поред на номерата, въпреки че никак ама никак не беше от подредените.Но този път просто нямаше как...
1.Откъде по дяволите се появи тоя Рубин ? Знаеше,че е един от мощните артефакти(е не като сдъвканата дъвка в плик на една негова приятелка),но може би щеше да му свърши някаква работа...
2.Откъде се събраха толкова много добряци с разни странни оръжия,а и някакъв каратяга чак...
Писна му .
Не му се подреждаше повече,а и разполагаше с цялото време на света за да им покаже за какво наистина става въпрос.

За това не съм сигурна на кого е, защото темата изчезна преди да го прочета. На който е, да се обади на Афала да напише на това място неговото име. Тук го пействам от сайта:

Отново тъпа болка в слепоочието. Не можеше дори да запали проклетото кандило. Седна на земята. Беше го открил преди много години - докато още беше дете. Майка му и баща му го водиха на знахар за да видят какво трябва и какво ще стане от него. И докато се приближаваха към врата все повече го болеше. Когато влязоха вече плачеше от болка.
Те помислиха че го е страх. Но нямаше от какво. В момента, в който знахаря почна, той припадна.
Събуди се в къщи. Никой не искаше да му каже какво е станало. По-късно разбра - можеше да чувства магията. Болезнено чувство…
Но впоследствие то му помагаше страшно много в този свят.
Стана. Болката беше намаляла. Отиде и все пак запали кандилото.
Дано не пробват пак ! Нали за това по дяволите живееше толкова далеч от всички !
Но някой беше дошъл в неговият свят. Болката се върна- не толкова силна, но тъпа и упорита. Явно сега някой беше направил по-дълговременна магия.
Трябваше да провери кой си прави експерименти в неговата гора. Неговата гора беше парче пълно с дървета и без капка магия. За това и хората не идваха на сам. Но пък беше най- неговото място на света.
Като допълнение към болката, която той не можеше да контролира, идваше и нещо друго. Той поглъщаше винаги част от магията. Част от най-важната й съставка - маната. Беше натрупал страшно много от нея - направо щеше да се пръсне. А не знаеше нито една истинска магия. Колко жалко !
Отвори вратата. Познаваше отлично гората...
… и потъна в нея по една незабележима за никой друг пътека.

Нур:

Пътуваше.. от както се помнеше, все пътуваше... е, не съвсем.. имаше време, когато още не го правеше...
но това беше отдавна.....
А сега и това.... седи си в кабината.... и някакъв ботуш?!?!?? го погълна..... а сега виси над.... "сканиране" помисли си
Лирандер.... :информация....
Е, че е планета беше ясно.. и се досещаше, че не е каква да е... един континент... млада... и при това Възлова Точка....
"по Дяволите..." мимоходом си помисли. "Величията пак разиграват Пиеса .. ". Не е първият случаи.. усещаше
Теченията на Танца и се стараеше да ги проследява.. естествено никога не пристигасхе навреме за развръзката...
познаваше хора които бяха успявали... и такива които бяха участвали... и такива които не се чуваше нищо повече за тях след това...
"Теченията са проводник на Пътя!" Не е смешно... А сега... дори не беше усетил Завихрянето... явно защото щеше да е участник.
Както навсякъде из познатите райони имаше две противоположни концепции за Ред... Едната се базираше общо казано на единството
и стабилността ,а другата на могообразието и постоянните промени..
Тукашните си уреждаха турнир... сигурно за да избистрят някоя "концепция"... Всеки свят се състоеше от двете Страни за
Ред(понякога и повече от две) и множество сенки между тях... малко бяха изкюченията...
Лирандер подозираше че става дума за два Мета Космоса, които не се побират в представите на смъртните
(а и на по-несмъртните които беше срещал),
които обаче нямаха строго дефинирани (поне не и в пространството и времето) начални точки.. в тоя Космос тая планета
можеше да е някоя забутана Сянка или Точка на Реда(независимо кой Ред) без това да се отрази на околните планети.
"Хммм..." Един континент, твърде подреден... Завихряния около.... няколко точки.. които се движеха "Участници" помисли
си Лирандер.
Но какво правеше той във всичко това?!!???
Е, няма как, ще трябва да разбера.... затвори очи и се приготви да напусне кораба....и тялото си.

Отвори очи:Сумрак. Намираше се в просто дървено легло. Гредите бяха груби, а обзавеждането семпло.
Ухаеше на орехи. Погледна към спяшата до него жена.
Изпита Съчувствие, за дето онема съпруга и. Но му трябваше тяло. "Тялото" След крато преглеждане на достъпните
му тела избра това, средно висок кестеняв мъж... малко преди средата на живота... "Простият селски живот
винаго се отразява добре" Щеше да свикне бързо с новото си тяло..
Погледна отново жената... "винаги съм мечтал за такъв живот." Изпита странен импулс, наведе се и я целуна по челото.
Измъкна се на пръсти от къщата, оставяйки кучето в пълно недоумение... Скоро щеше да се зазори.Протегна съзнанието си и докосна близката околност.
Помириса въздуха, разкърши врат и пое към гората. "Ще ти го върна скоро, обещавам."

До колкото знам, някой неща ги няма. Който е писал и не вижда написаното тук, да си каже или направо да го напише. Тук съм сложила само каквото имаше на сайта.

...ту би кънтиниед...