|
Тема |
Re: Какво ми обясняваш, то е ясно [re: 17 миГa Oт eceнтA] |
|
Автор |
ivz (любопитен) |
|
Публикувано | 13.09.01 23:30 |
|
|
Аз наистина смятах да приключа адвокатстването си на "Бард", но ти ми даваш повод за още един - надявам се вече последен - безпристрастен коментар (защото може да се отнася до всяко издателство).
Ами ти сам го каза: "...нито гробът като хората... нито труповете като трупове" (ще допълня изпосталяли и мършави, та чак да ти стане жал). Ами вярно е, има опасност скоро гробарят да остане сам с лопатата. Но какво да се прави като потенциалните трупове не се грижат за живота си. Според мен, просто "Бард" си вършат работата професионално (и без много емоции и фалшива загриженост за т.н. "читатели" - за тях, предполагам, е важно читателите им да ги има, а не да ги "коркат" по някакъв начин). Хората си имат дългосрочна програма и цели и съм сигурен, че биха искали да останат на пазара колкото може по-дълго. Не смятам, че искат да уморят конкуренцията - това биха го направили с подбиващо ниски цени за отн. дълъг период от време, а техните - долколкото разбирам от реакциите на повечето участници тук - не са съвсем такива. Нито са се втурнали да отнемат от ръцете на останалите "хляба", т.е. онова, от което другите биха могли евентуално да припечелят (впрочем "Бард" са заложили на няколко капии и фантастиката е само една от тях). Какво са виновни тогава, че конкуренцията им е хилава? Но аз не вярвам, че хоризонтът е чак толкова тъмен - колкото и да се е свил българският пазар на книгата, все ми се струва, че хората ще продължават да четат и ще има място за повече от един участник в играта.
Аз пак ще се върна на правата (защото това е така да се каже "болната тема")... И аз не знам нищо от първа ръка (мен никой няма за какво да ме информира), но по чисто логически съображения (подкрепени от споделения личен опит) смятам, че да не се плащат права има смисъл в два варианта:
1) Някоя страхотна книга, която има гарантирана читателска публика при голям тираж (колкото и да е малко число да стои вече зад това понятие) - имаше такива примери, да не ги споменавам, че са ми известни (от епохата на "първоначално натрупване на капитала") само по слухове: създава се фирма-фантом, публикува експресно книгата, пуска я по сергиите и после.... няма фирма. И сякаш не е имало. Само че "Бард" никога не са издавали чак такава книга. А ако намекваш, че са правили това, което описвам (фантомна фирма), по-добре не го прави без доказателства.
2) Систематично "щипане" - от 70-80 книги годишно, 20-30% без права (значи, да кажем, около $20к в джоба). Добре само, че просто не виждам как някое издателство ще може да си позволи да прави така и никой да не нададе вой на протест (друго издателство, лит. агенция - у нас или външна - някой любопитен журналист, а бе все ще се намери кой). Само че такова нещо няма - аз не бях чувал и за слухове, и затова така се "възбудих" на подмятането ти.
Значи остава третата възможност - да "отървеш" по 1-2 книги годишно. Е, това вече е пълна глупост за изд. от мащаба на "Бард". Просто не си струва треперенето и риска. Те може да са всичко, но "въшкари" не са.
Това е положението според мен.
A sign from a Majorcan shop entrance:
Here speeching American.
|
| |
|
|
|