Толкин създава един невероятно истински и пълнокръвен свят в който всичко си има своя история, а това пък създава усещането, че този свят наистина съществува някъде, че е напълно реален.
Характерите са добре изградени, динамични са, непрестанно търпят развитие. Вярно е, че събитията не са наситени с магия от вида на помитане на противника с огнени топки или призоваване на светкавици (което до известна степен лишава разказа от 'ефектност'), но пък магията има и други измерения - доколкото си спомням и самият Сам остана малко учуден от магията на Галадриел.
Харесва ми това, че се набляга на силата на волята и духа, на това колко тънка е границата между добро и зло и колко лесно човек може да се поддаде на изкушението и да премине на страната на Сянката.
Иначе недостатъци...ами главното за което се сещам е това, че Саурон не се представи достатъчно задоволително :) А, и още нещо, което обаче едва ли може да се смята буквално за недостатък - женската половина взе доста скромно пряко участие в действията (като изключим Еовин)...но както би казал брат ми - 'то на жените не им е това работата' ;)
Относно Зелазни - според скромните ми наблюдения поставя интересни въпроси за размисъл, върху които човек сам за себе си да пофилософства и да си направи съответните изводи.