" Представи си всеки път да пишех на маскимална висота. Ами, че половината ще се разбягате с купища новопридобити комплекси..."
Ето това е дежурният отговор, който и да искам, и да не искам, отвръщам на такива заяждания. И не ми казвай, че твоето не е такова. В него се и корени отговорът защо толкова много оставям впечатление на заядливец - ами защото не ме оставяте на мира. Все има някой, който иска да докаже, че може да ме надприказва и да ме сложи като трофей, да каже, че се е справил с мен. И аз вече не избирам, а просто реагирам. Разбира се, може да няма изобщо такова нещо, а само аз да съм чувствителен по въпроса до болезненост. Но ако е така, тогава, защо, вие - "добрите и незлобливи персони" не приемете, че съм такъв какъвто съм и да спрете да не настъпвате?