Ами и аз да си кажа приказката, въпреки че не съм от членовете, а по-скоро от кибиците (щото засега съм в цайтнот) в клуба.

И защо темата да не е "фентъзи" ?
По-фентъзи идея от джулайската в тези времена - здраве му кажи. Музиката на Юрая в албумите им с Байрън е 24 карата фентъзи. И твърдя, че тяхната "епична" баладичност (ох, какви почнах да ги редя) ще си остане уникална. Амин.
Не говоря само за фентъзи рамката, изкривената перспектива на времето, героите-бродяги, виденията на тази музика. Трудно ми се види повторно да се съберат два такива "случая" на едно място - клавирната пейзажистика на Кен Хенсли и гласът на Дейвид Байрън - безнадеждно застопорен във възможно най-романтичната интонация. Ха, дори си спомням че в ранния период на Юрая, Байрън е бил трайно депресиран, че не може да ръмжи рок-парчета като асовете по онова време. Защото гласът му е чист и най-естествено му идвало да лее ... трели.

Всъщност, тази е идеята, когато през '82 "July Morning" става емблема на дотогавашния хепънинг. Музиката, която да идеализира в най-висока степен мимолетността на мига. И е имало дълго предварително пресяване на коя група да се спрат. За това, разбира се, може да е изиграл някаква роля и гастролът на Юрая на Орфея през предишната година (въпреки че тази група вече е била без Байрън и Хенсли).
Направи ми обаче впечатление, че на двете Джулаи на Варвара, на които съм бил досега, изгревът се посреща с парчето "Sunrise", което по нищо не отстъпва на JM, дори е по-епично и уместно за случая.

Проблемът е че ... хм ... липсва джулайското в цялото това мероприятие.
Явно има разлика в агитките във Варна и Варвара. Във Варна все пак е поставено началото, така че, традицията там сигурно е по-различна.
Двете Джулаи на които бях - '98 и '99, ми приличаха по-скоро на ученически екскурзии. Народът си подрънка на китара, пекна си картофи и като го понапече огъня директно си заспа. Надали и една трета от хората бяха в час за какво става въпрос. Е, имаше и отлежали хипари, НЛО-та, редови пияндета, имаше и опит за нестроен хор, когато се събрахме на носа на канарата за изгрева. Оказа се че само няколко души знаят текста.
А финалът накрая мина под бодрите рифове на ... хардкора.

Та оттогава си карам Джулаите в балконска обстановка. Щото изгревът на слънцето навсякъде е един и същ, нали ? :-))