Ами например да не се жалвам (аз например), че ето това не съм го чел, а ми се иска да бях. В скоро време ще прочета докрай ужасния сборник Моделириум и ще напища гиганткса статия за комплексите за малоценност в българската фантастика. Целта на тази дискусия е именно да се проумее, защо, макар и с титанични усилия излизат грижливо и с любов направени неща като Тера фантастика, Нова българска фантастика, Моделириум 1,2,3 и т.н. , а в тях литературните творби не че са лоши, но повече подхождат на списание Съвременник. Ето например ТФ4 - шест български разказа, пет от които кой-от кой по ужасни. Ако аз правех това списание, пет от шесте щяха да са на Афала и не мисля че някой щеше да ме упрекне в такъв примитивизъм, какъвто аз изпитах докато четох тези разкази. За голям сборник да не говорим. Така че - липсата на известни традиции винаги се усеща, дори само от наличието на неизбежната нужда да ги разчупваме и да не се съобразяваме с тях.