Не мога да не ти изръкопляскам :-))

Изключително солидно мнение и с точни позовавания при това. Почти същите "жанровоопределящи" мисли и на мен са ми минавали през главата, макар и не в тая последователност. И тъй като с този постинг ти изказа основните ми умозрения по въпроса, аз ще се опитам да поразбутам малко общата рамка, като включа и НФ-то.

Няма повече да се спирам на удобния навик да се пренадува значението на фентъзи-символиката. Ти и без това го разгледа изчерпателно.

Аз обаче бих си потърсил белята с няколко извратени въпроса към ортодоксалните фантасти :
- Не е научната фантастика модерен продукт на днешния разпад на религиозната вяра на човека и опит за творене на съвременна митология ?

А! И още нещо. Не е ли научната фантастика “по-заземената” от двете дисциплини ? Докато нейният поглед по същността си е насочен напред към пост-индустриалните проблеми на човека и неговата психика , фентъзито е “извънвременната” алтернатива на днешния свят. Времето там тече в по посока назад към непознатите и недокументираните от човека времена, където митологията се среща с историята и действията и “имиджът” са независими от днешните рационални ограничения.

По въпроса :

1. Смея да твърдя че в рамките на миналия век Бог определено даде почивка на масовото съзнание. Няма да изброявам причините, те са очевидни. И така от второстепенна литература, публикувана само в американската периодика през 30-те и 40-те години, научната фантастика през втората половина на миналия век се превърна в един много привлекателен пълнеж на въображението на хората. Аз също я чета и тихичко си дрогирам с нея, не ме разбирайте погрешно :-))
Мястото на липсващия Бог обаче научната фантастика бе призована да запълни с Бъдещия човек. Героите на НФ-историите са хора, но тяхната същност е създадена, за да се разкрива именно при срещите с високоразвитите раси на бъдещето или пък с новопоявилите се проблеми на бъдещето. И тази идея за промяна на насоката на еволюция на човешкия интелект под натиска на външния разум е негласна, но ясна. Сякаш през миналия век осъзнахме, че еволюцията на човешкия ум и прикачения му инвентар върви към запълване на предварително зададената му рамка. Необходима е външна сила или “Бог”, който да даде нова алтернатива. Демек - второто Пришествие май завинаги ще си остане в човешкото съзнание, независимо че за него днес се говори с други думи.
В научната фантастика бъдещите еволюирали хора неизменно са превъзмогнали ограниченията на днешното човечество и в частност – ограниченията на персоналността. Те непрекъснато се стремят към по-висша еволюционна трансформация (“Краят на детството” и “Градът и звездите” на Кларк, например), към безличния Свръх разум. Докато във фентъзито стремежът е точно към “началото на детството” и търсенето на изгубената персоналност под всичките днешни културологични пластове.

2. Митологията си присъства в съвременната фантастика и то съвсем доловимо. Старите човешки страхове от необяснимото чертаят еднотипните сценарии на всички национални митологии. А новите страхове от обяснимото чертаят бъдещите сценарии с днешни митологии. Богът във фантастиката е налице, само дето не е личностно същество, а е заменен с безличната Сила, с тъмна и светла страна, към която човечеството постоянно се стреми. И отново се очаква спускането на Deux machina-та някъде в бъдещето. Пита се кой ще седи вътре.

3. Научната фантастика представя бъдещия свят и човечеството като “проекция” на днешните научни открития. На пост-еволюционните хора са присъщи стремежа за преодоляване на пространството и времето,телепатия, материализация, дематериализация, телекинеза, способности за летене и т.н. Както и една особена духовна философия, която води до относителна независимост от материята и присъщите й дефекти на мисленето. Метафизика откъдето и да го погледнеш. Така че не може да не се направи аналогията между съвременната наука и окултизма, съдейки по начина, по който научната фантастика ги сближава. А може би в това е и големият чар на научната фантастика? В начина, по който братята Стругацки, например, смесват бъдеще и фантазия, наука и магия.

4. Научната фантастика се занимава с еволюцията на човешкото общество в нещо “по-висше”, било то чрез среща с друга цивилизация или по друг начин. Един вид – постигането на нещо като “космически комунизъм” с философия, която е надмогнала материалните ограничения (нещо като индуистките и източните философии). А контактът с извънземната цивилизация обикновено вещае ролята на Апокалипсис. С една дума, тази литература определено търси някакъв нов път към изгубените за днешното съзнание вяра и религиозни ценности. Така че, колкото и да декларира своята научност, днешната фантастика е един от водещите проводници на “новото религиозно съзнание”. Амин ! :-))
---------------------------

След казаното по-горе, не искам да излезе, че противопоставям научната фантастика и фентъзито, просто си мисля, че двете дисциплини са както митологични така и антиутопични по съдържание. Просто в един момент човек има нужда от научна фантастика, в друг момент – от фентъзи. А най-хубавото е когато комбинира от двете ястия една хубава вечеря. Щото леко поогладнях.
Я, кое врeмe стана …