Здравейте и от мен!
Радвам се че успяхте да постигнете своето. И преди бях на мнение, че е въпрос на желание, а не на концепция (какво било фентъзи, какво било НФ, открийте десетте разлики, дрън дрън). Пожелавам ви успех и занапред и се надявам, че поне този клуб ще ми е приятно да посещавам.
По въпроса за това, какво е фентъзи, ще ви предложа моя скромен принос по въпроса. Тази дефиниция е еволюирала доста време и още повече ще еволюира иил пък ще стане изчезващ вид. Та:Фентъзи е жанр, в който се описва алтернативен свят, такъв че да изключва (или - да не може да се определи) по всякакъв начин съществуването на нашия собствен като точка във времето и пространството. За разлика от Алтернативната история, която изключва само определени събития , случили се вече в нашия свят фентъзи е направо алтернатива за представите ни за света. Звездни войни например не е фентъзи, макар че не може да се намери мястото на Земята в модела им, защото такова място не се изключва принципно. Землемория - напротив, е типично фентъзи, защото зад най-далечния бряг няма нищо - значи и Земята също я няма (макар че е възможна да бъде някъде във времето преди или след това). Интересен е случея с Хрониките на Амбър - там Нашия свят присъства като такъв, но все пак това е фентъзи, защото основната презупция поставя съмнение, доколко нащия свят е действителен, т.е. пак не съществува напълно или съществуването му се преосмисля напълно. Друг пример - Господаря на светлината, който звучи като фентъзи, според този критерии е напълно в групата на традиционната НФ. Естествено това е схващане за класическото фентъзи. Има много варианти и смесени жанрове, модели кой от кой по интересен и да се умува над въпроса - къде сме ние в цялата тази работа за да разберем това далли е фентъзи е малко наивно. Водещо е именно различната представа за света, а не координатите на нашата скромна планетка. Сами разбирате защо в жанра фентъзи свойството актуалност и социалност на конкретното лит. произведение е напълно неуместно.
Този критерии търпи доста критика, ако се схваща буквално, но е доста добър. Той обяснява защо жанра често се нарича меч и магия - просто тези два символа са дотолкова несъвместими с представите ни за света, че самото им присъствие определя и жанра. Дюн, например, където има и мечове и магии не е фентъзи, защото Хърбърт е съумял да нагоди тези два символа към нашите разбирания - психокинезата обяснява магиите, а силовите полета осмислят присъствието на иначе малкоефективните хладни оръжия. Но не бива да забравяме, че тези два символа не са единтвените, които могат да генерират фентъзи свят. Например, един негеоиден свят, който пренебрегва законите на Нютон си е сам по себе си фентъзи без всякакви други елементи. Или например т.н fairy creatures - елфи, леприкорни, феи, тролови и всякакви други етноси също могат да носят коренно различна представа за света. Именно затова повечето сериозни фентъзи автори (Толкин, Ле Гуин) наблягат особено на тези елементи и се стараят меча и магията да бъдат само "стандартно обкръжение" за изгражданите светове, не негови градивни подпори. Обратния подход и според мен се счита за пошлост и липса на вкус. Естествено това не важи и за произведението, може то да навакса с други достойнства. Един от най-забележителните примери в тази насока е Очите на дракона на Кинг. Освен магиите и мечовете (в частност - лъка и стрелата), в произведението нищо друго не определя фентъзи света. И въпреки това е разкошна книга. Пример за това, как изграждащите елементи трябва да са само средство, а не цел и ощ по-малко - самоцел.
Надявам се, скромната ми теория да не е разбунила много духовете и да предизвика допълване и плодотворна дискусия.