|
|
| Тема |
 Прашинката в окото |
|
| Автор | lm[F(x)] (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 20.03.01 13:06 |
|
|
|
Преди няколко дена свърших да я чета. А я четох почти два месеца, като междувременно прочетох три други книги. Тия 300 страници се насилих да ги прочета щото се надявах че поне към края ще се забърза действието или ако не друго то поне ще има някаква по особена развръзка.
Кажете ми аз ли съм тъп? Или прекалено капризен? Или вече не мога да чета между редовете? ... Или пък просто щото отдавна е писана книжката не може да се вмести в начина ми на мислене? /макар че за една книга времето не би трябвало да е от особено значение/
Така и не успях да открия няква сюжетна линия. Да не говорим че повратностите в събитията са толкова насилени измислени и нагласени, че на няколко пъти се чудих да са смея ли да рева ли и за къв дявол я чета още тая книга ... Та така, ще ма прощава Лари Нивън /и феновете му в тоз клуб/ ама с таз си книга ми развали хубавото впечатление, което имах от другите.
| |
| |
| 
|
|
