|
Какво прави един филм хубав? Това според мен е труден въпрос с доста отговори... филмите са произведения на изкуството, в които е вложен трудът и творческата енергия на много хора. Ако се замислим обаче ще видим, че на практика успехът на един филм зависи от аудиторията, към която е предназначен. Независимо дали Том и Джери ви харесва или не, тези анимации ще си останат класика, защото са забавни и в известен смисъл невероятни и фантастични. Те са ориентирани главно към децата, но чувството за хумор съпътства болшинството от хората през целия им съзнателен живот, така че не е нужно да си представяте, че сте в първи клас, за да се смеете пред малкия екран.
Когато човек е млад не изисква много от това, което гледа. С течение на времето обаче му става все по-трудно да се впечатли, нещата започват да се повтарят и да стават банални, а хубавите филми се срещат все по-рядко. Под банални нямам предвид специалните ефекти, декори и т.н, въпреки че понякога и те омръзват. Мисълта ми е за сюжета, защото главно от него зависи степента на оригиналност на филма, както и спектъра от емоции, които той засяга. Да вземем за пример Титаник - в него има от всичко - комедия, любовна история, омраза и страх, известна доза лицемерие и предателство, а за най-претенциозните зрители - изпипани до последния детаил сцени, както и много символика и теми за размисъл. Този филм е радост за окото и всичко останало за това, което се намира зад него.
И така, стигнахме до съществената част. Според вас защо фантастиката е толкова популярна? Защо какви ли не хора се събират в претъпкани киносалони, за да гледат "Междузвездни войни"? Може би си нямат друга работа, или пък сигурно искат да избягат за малко от реалността, или да се забавляват, или пък просто искат да видят. Може би всички тези неща са от най-важно значение, или никое от тях. Аз смятам, че фантастиката не е като останалите жанрове, защото не е задължително една фантастична творба да се отличава от един трилър, да речем. Ако оприличим един обикновен филм на картина, то лесно можем да направим от него фантастична творба (стига, разбира се, да сме в Холивуд и да имаме пари:). Трябва просто да вземем основните взаимоотношения на героите в сюжета и да ги пренесем в друга реалност. Така рамката на картината ще се разширява докато не достигне границите на въображението ни. Тази рамка може дотолкова да се разрастне, че в един момент читателят\зрителят да не успее да види краищата и. Изкуството е магия в реалността, а фантастиката е може би най-изтънчената и някак съвършена форма на тази магия.
Аз не претендирам, че разбирам от изкуство, пък и съм още малък. Когато бях още по-малък четох приказки и гледах каквото ми падне, след това се заех с Жул Верн и сп. "Дъга" (а също и "Момиченцето от земята" на Кир Буличов), после (някъде през 1992г., май) видях "Зов за Завръщане" и "Уилоу" и почнах да купувам едно жестоко списание за разкази и повести - "Фантастични истории". Накрая дойдоха Стивън Кинг (бррр), книгите-игри, компютърните игри и други неща, които вече не си спомням. След края препрочетох някои от книгите, които бях прочел, гледах наново някои от филмите, които бях гледал, видях и някои нови неща и тн.
Сред любимите ми автори (без ред) са Робърт Силвърбърг с неговите "промени" и прекрасни идеи, Робърт Хайнлайн с чувството си за хумор, Стивън Кинг с "Ланголиерите" и "Тъмната кула" (въпреки, че не съм я чел), Айзък Азимов със законите на роботиката и идеите си за вселената и хората, Лари Нивън, Павел Вежинов, Харлан Елисън, Джон Броснан и много други, които сигурно не ми се сърдят, че в момента не мога да си ги спомня.
Харесвам филмите на James Cameron - Терминатор 2, Бездната, Пришълците, в момента на запад върви един негов фантастичен сериал - Dark Angel, ама докато стигне до тук сигурно ще побелея :) А също и Шотландски боец I, Уилоу, един сериал - Конан, пък и филма никак не беше лош, и "Джурасик парк", "Съдия Дред" (повече като зрелище отколкото като идеи). Може би ви прави впечатление, че не споменавам нови заглавия. Не е, защото не съм ги гледал... Все пак може би трябва да спомена и "Матрицата", "Звездни рейнджъри" и "Човек без сянка", както и голямото име Пол Верховен. Последният филм, който ми хареса видях съвсем наскоро по BTV - "Зараждаща се лудост" (In the Mouth of Madness) на John Carpenter. Препоръчвам на всички!
Тази "класация" не я правя по някакви критерии, ръководя се единствено от това доколко тези творби са повлияли на емоционалната ми памет, която по принцип е най-силна от всичките видове. Или, с други думи, от онази си работа :)
Много ще се зарадвам ако видя още класации или допълнения към тази. Ето и един въпрос: кой е последният хубав филм, който сте гледали, или книга, която сте прочели?
|
На приказка
