|
Най-после си седнах на задника да напиша репортаж за събитието. Ето какво се случи:
На 23 - 25 февруари 2001 се състоя конференцията "Redemption'01", посветена на sci-fi-сериалите "Седморката на Блейк" и "Вавилон 5". Тя се проведе в Ашфорд, което е малко селце, но голям международен център, понеже от него започва "дупката" под Ламанша. Следователно има голям хотел, в който се натъпкаха над 300 фенове (както и известно количество "нормални" посетителни, които наблюдаваха с разширени от ужас очи преминаващите фенове в странни космически костюми.)
Феновете всъщност започнаха да се събират още в четвъртък, но официалното откриване беше в петък, на двайсет и трети. Хотелът има няколко зали, в които едновременно течаха дискусии, прожекции на sci-fi-филми, демонстрации по космически бойни изкуства и състезания.
Пристигнах в Ашфорд в петък след обед (след като бях твърдо убедена, че съм пропуснала гарата и вече пътувам към Франция). На изхода установих 1. че картата, на която е нарисувано как да стигна до хотела, стои в бюрото ми в къщи и 2., че мобифонът ми няма интернет, откъдето да си я "сваля" повторно. Присламчих се към група подозрително изглеждащи младежи, които се оказаха фенове на "Вавилон 5" и които - по-важно - си носеха карти. Взехме такси до хотела.
На рецепцията на хотела администраторката се взря в ID-то ми и възкликна: "Ах! Руската лейди пристигна!" Аз леко раздразнено отговорих, че съм от България. Нямало значение. Взех си ключа от стаята и преминах към регистрацията за самата конференция. Там дават "бадж", демек значка, на която пише името на човека (или по-скоро - пише името, с което човек иска да бъде наричан. На моята пишеше естествено "Hellen", но организаторите бяха изпуснали едното "L", което до голяма степен обезсмисля ника. Аз си го добавих на ръка.). Дамата от организационния комитет, която ми даде баджа и програмата, възклика зарадвано, като ме видя: "Ах-ха! Руската лейди дойде!" Не бе, всъщност съм от България, нали се сещате, северно от Гърция... Както и да е...
КАчих се в стаята си. Там вече ме очакваше моята съквартирантка, чието име тъй и не научих, защото баджът й казваше "Лейди Молари Първа". И толкова. Лейди Молари е съпругата (една от съпругите) на Посланик Молари. Който е неизвестно за мене лице от "Вавилон 5". Въпросната Лейди Молари беше приветлива дама под средна възраст и над 120 килограма, със сплетени на тънки плитчици коси. Тя каза зарадвано: "Ах, значи вие сте руската лейди, така ли?" Аз се предадох. Руската лейди съм, щом трябва.
Програмата беше започнала още преди официалното откриване. Бяха минали панелите-дискусии "Как действат sci-fi-оръжията", "Млад, смел и красив - три причини да мразим Тарант" (Дел Тарант е герой от "Седморката на Блейк") и "G'Kar and Londo - Saint and sinner?" (Ж'Икар и Лондо са герои от "Babilon 5"). Междувременно в двете видео зали течаха Епизоди от "Babilon 5", "Dr Who" и "The Prisoner".
Аз започнах да обикалям хотела, за да видя коя зала къде е, да се запозная с тоя-оня и най-общо - да престана да се притеснявам от това, че не познавам никого (в действителност познавах много хора, но само по интернет-псевдонимите им, лично не се бяхме срещали). Попаднах в бара, където се прицелих в една запиваща група фенове на "Blake's 7". Обясних им, че съм за пръв път на подобно мероприятие и че се чувствам загубена. Те ме поканиха на масата си и трийсет секунди по-късно, с по халба бира в ръка, вече яростно спорехме по Фолклендската криза и влиянието на Лейди Татчър върху световната политика. *Обичам* политизирани фенове! ;-)
От седем до осем вечерта присъствах на "First timer's meeting". Оказа се, че съм "Convention virgin", което аз намерих за срамотно определение. Бяхме само няколко човека "новаци". Срещата се водеше от главните стюарди на конференцията - семейство фенове, облечени във военните униформи на "Старгейт". Внушително! Може би прелъстени от униформите, ние масово се записахме за стюарди. (Стюардите са доброволци, които дежурят по един час тук-таме из хотела, за да поддържат реда по време на събитието и да упътват феновете къде да ходят и къде са тоалетните). Аз се записах за две смени в zine-библиотеката.
След официалната церемония по откриването, на която бяха представени гостите (те баха Гарет Томас - Блейк; един деец, който е играл Лошия в един епизод на "Седморката на Блейк" и Лошия капитан на разрушител - в "Империята отвръща на удара" и един имперсонатор на Главнокомандващата Сервалан), аз отидох до супермаркета с някакъв клингон и един рицар-джедай. Малкото останала публика в супермаркета беше втрещена, децата изпаднаха в екстаз при вида на Рицаря, а той потъна в такава достоверна смесица от накърнена гордост и недоумение, когато момичето на касата му поиска кредитната карта, че аз още малко щях да се разтопя на локвичка от удоволствие. Джедайските униформи са много секси на живо.
Междувременно в програмата течаха дискотека, прожекции на епизоди на "Вавилон 5", прожекции на "Farscape" и викторина с въпроси от фантастични филми и книги.
С чувство за вина се измъкнах и се прибрах да спя след полунощ.
Събота.
Закуската беше типично английска - пържени наденички, пържени яйца на очи, пържени бъркани яйца, пържен боб, пържени домати, пържена кървавица, пържен бекон, пържени гъби, пържени филийки ... не, печени филийки, все пак. И чай. Не мога да *понасям* чай. Изпросих си кафе, обаче за разлика от чая (който се лее в индустриални количества), кафето ми го премериха с капкомер. По време на закуската се разговорихме с един удивително дебел, но дружелюбен фен.
Програмата започна в десет часа с 9 различни мероприятия, между които да избирам. Избрах си "Колко наука искаме в научната фантастика". Аз казах "много". Другите участници прекараха времето на дебатите в плюене срещу Стар Трек. На дискусията присъстваше една дебеличка Джаздия Дакс (от Стар Трек), която впоследствие се оказа позната от онлайн-дискусионната ми група.
Следващият час прекарах в изпълнение на задълженията ми на стюард, които се изчерпваха в дебнене някой да не отмъкне видеото от Видео-зала 2 и в отваряне на вратата пред членове на организационния комитет, помъкнали камари видеокасети нанейде. На върха на едната камара се мъдреше книжка "Дядо Праз" и аз едва не зарязох дежурството си, за да я последвам...
От 12 до 1 отидох на важен за мене панел - "Блейк - терорист или борец за свобода". (Има един несекващ спор между почитателите на "Седморката на Блейк" - дали Блейк всъщност иска да освободи Галактиката, или е просто дребен престъпник, който с действията си тероризира населението.) Тезата "терорист" се защищаваше от една девица от дискусионната ми група, която е много интелигентна и аз силно уважавам, затова се изумих, когато тя произнесе фразата "Аз считам Блейк за терорист, защото той използва военна сила срещу цивилното население, което претендира да защищава. Смятам, че трябва да се протестира с мирни средства срещу подтисника". (После се оказа, че просто не са намерили човек, който да иска да води спора, затова са я хванали нея, но в момента много се ядосах.) През главата ми веднага запреминаваха примери за мирни протести и резултатите от тях - Чешката пролет, площада Тян Ън Мън, Унгарските събития... Да не говорим, че самия филм "Седморката на Блейк" започна с мирен протест, който завърши с изколване на протестиращите от официалните власти... Казах си приказката пред микрофона. Не особено убедително, защото се притесних.
Следващият час се загубих. Исках да отида на някакъв панел, но програмата беше сменена без предупреждение. Разочарована, влязох в едната видеозала, за да погледам "Седморката на Блейк" ... и попаднах на панела "Уроци по актьорско майсторство, които можем да извлечем от B7 и B5", воден от един шотландец-астрофизик, виден член на дискусионната ми група за Блейк. Той ни прожектира избрани моменти, в които и без това не особено добрите актьори се издънваха генерално и накара членове на публиката да "преиграят" сцените. Бога ми, бяха по-убедителни в наше изпълнение! Водещият, бог да го поживи, ни накара да се представим. Най-после престанах да ходя анонимна, ами се разбра, че *аз* съм "Hellen, the Bulgarian" от Интернет.
След дискусията имах честта и удоволствието да се запозная с един изключително интелигентен член на онлайн дискусионната ми група, с когото обикновено в споровете по Нет-а сме на едно мнение (срещу останалите кокошки). Той е "ръб" - чете "National Geographic", разпознава птици по песента им, участва в движения за защита на животните... Той се затича и ме спря да си говорим (всъщност - удоволствието беше изцяло мое). Споделихме мисли за политиката в "Седморката на Блейк" и за феновете на Ейвън (които ние двамата солидарно не понасяме). Това ми беше най-приятно прекараният час за последната година, вероятно. Каза ми, че не си ме представял "така". Не разбрах това комплимент ли беше или напротив.
Цялата събота след обед текоха различни събития - състезание по моделиране на космически кораби от отпадъци, костюмиране за вечерния бал-макарад, сесия за автографи от гостите, няколко последователни панела, посветени на телепатията във фантастиката и телепатията в реалността. Не отидох, но ми се искаше, на "workshop" по издаване на самиздат списания - "zines". Пропуснах и сесията дискусии "Какво ще направя, когато стана Evil Overlord на света", както и "Реализмът в slash". ("Slash" е направление във фенското творчество, което касае сексуални и хомосексуални взаимоотношения между героите от любимия филм. Да речем - попадала съм на сайтове с разкази за любовните отношения между Кай-Гон Джин и Оуби-Уан Кеноби.)
Отидох обаче на панела "Политическите системи в научната фантастика". Темата беше обещаваща, но идиотите забиха в плюене по америкаските сериали и изобщо не се сетиха да коментират Федерацията в "Седморката на Блейк".
След панела забих към библиотеката, където имах да давам две последователни едночасови дежурства като стюард. Библиотекар, един вид! Само дето не ми порасна рижа козина. Библиотеката се състоеше от уникални древни фенски самиздат списания (зинове), още от преди компютърната епоха. Боже, дадох си сметка, че аз съм второ или дори трето поколение фен на "Седморката на Блейк"!... Ами то хората са станали почитатели и са започнали да пишат разкази с фантазиите си още преди аз да мога да чета! Не на английски - на български да чета!...
На отделна маса бяха поставени списанията със съдържание "само за възрастни". Хареса ми корицата на едно от тях - Блейк, гол до кръста, с много релефни мускули, се бори като Лаокоон с едно сластно увило се около снагата му чудовище. Хммм...
В библиотеката дежурих заедно с въпросната Джаздия Дакс от сутрешния панел, която току-що беше издала нов разказ за Ейвън и много искаше да го прочета. Вместо това спорихме за творчеството на Хайнлайн. Оказа се, че и тя го харесва.
Вечерта имаше дискотека (с абсолютно поносима музика, което ме изненада приятно), кабаре, бал-маскарад (аз се облякох като нещо като Главнокомандващата Сервалан - "нещо като" защото роклята ми само *напомняше* на роклите на Сервалан, но не беше същата. Както и да е - другият път - повече). Първа награда за костюм получи една друга Сервалан, доста дебеличка, но пък с пълно копие на рокля от филма.
Към два и половина през нощта се засилих да се изнасям, но ме пресрещна съквартирантката ми, която ме попита "Много ли си изморена?" "защо?" - подозрително отговорих на въпроса с въпрос аз. "Ами да те водя на room-party." - И добави окуражително - "Има много ядене и пиене!" Оффф... Хубаво.
Room-party-то беше Центурианско - демек, на герои от Babilon 5. Имаше поне трима Лондо-вци, един G'Kar, няколко непознати за мене герои и един Doctor Who (осма реинкарнация), който запиваше в кьошето водка със сливов сок. Дадоха ми Центурианско питие, което се оказа центурианският аналог на греяната ракия - сладко, горещо, ярко синьо ... аз не разбрах колко е силно, докато не стана твърде късно. Оказа се, че двама от присъстващите се бяха оженили по-рано същия ден - както са си в костюмите от филма. Дамата (Лондо) седна до мене ... и започна да ми говори на руски. Аз така се потресох, че забравих на какъв език говоря. Първоначално я помислих за рускиня, защото говореше с перфектен московски акцент. Оказа се обаче, че просто преди години е била женена за руснак и е живяла две години в Москва. Което пак е удивително, понеже англичаните не могат да се отърват от акцента си колкото и да учат чужд език. А тя говореше руски перфектно. Обсъдихме вероятността за "мулти-езична" галактика. Прибрах се в стаята си и колабирах към 3 и половина.
Неделя.
Закуска - купища пържен холестерин. С кафе.
Панели - "Тераформирането на Марс", Гарет Томас чете любими монолози от Шекспир, избор на владетел на Вселената (спечелен убедително за пореден път от Сервалан), парад на Федералните войници, състезание по телепатия, "Извънземният секс" (само за възрастни), "Slash - "за" или "против". Посетих част от тях.
Най-интересният обаче беше "Родж Блейк - процесът, който не се състоя". Родж Блейк беше една девойка от дискусионната ми група, облечена в пълен костюм (+бластера). ЗАщитници й бяха две прекрасни дами. Съдията и прокурорът (Doctor Who, изтрезнял от снощното парти) се бяха сговорили срещу Блейк. Публиката, тоест ние, беше "журито". За свидетели срещу Блейк бяха призовани Космически командир Травис и Главнокомондващата Сервалан (и двамата в подходящи костюми. Единствено космическата униформа на Травис леко се разваляше от голямата розова значка "Стюард", която си беше поставил.)
Адвокатката на Блейк направи Травис на кайма с въпроси от рода на "като срещнете бунтовници, какво правите с тях?". На което Травис след известно колебание отговори "Понякога ги застрелвам." (Във филма той беше осъден за геноцид над населението на една планета.) ... Няма да мога да пресъздам едночасовия диалог, защото той би бил забавен само за човек, който познава дума по дума сценария, но в края на краищата всичко завърши щастливо, след като журито (ние) гласувахме с 4 гласа "против" и ... цялата останала зала "за", че Блейк е невинен.
След процеса се замотах из залата на дилърите (те продават зинове, модели на космически кораби, фигурки на героите от филмите и други такива неща). Купих си едно списание за "Седморката на Блейк" и не успях да си купя друго, на което много държах. Свършило се.
Тръгнах си привечер, малко преди да завърши официалното закриване, за да преваря основната тълпа в борбата за такситата. Част от феновете обаче останаха и за понеделник - така и така бяха дошли от цял свят - от Австралия, от Щатите, от цяла Европа - струва си да се видят за по-дълго. Вечерта е завършила със запиване в бара, наречено "Помен за Анна". Анна е любовницата на Ейвън. Епизодът, в който тя умира, е излъчен за пръв път преди 21 години на тази дата (25 феврувари), така че феновете отбелязват събитието.
И така - до 2003 година, когато явно ще се ходи на "Redemption'03". Тогава се пада 25-годишнина от излъчването на "Седморката на Блейк" и десет годишнина от излъчването на "Babilon 5". Юбилей.
Hellen
|
Sci-fi конференция.
(ентусиаст)
