Прочетох интервюто, което дава наистина ценни обяснения по някои от засегнатите въпроси.

Тук намерих и пасажи, които са точно по темата "са ли хобитите възхвала на живота на средната класа в Англия". Поствам ги с надеждата, че Hellen ще намери време да ги види.

Г: Фродо приема бремето на на Пръстена и се осъществява като целомъдрен герой който е подложен на дълго страдание и упоритост и с постъпките си, може да се каже от будистка гледна точка че той "заслужава достойнство". Всъщност, Фродо се превръща в Христос. Защо избра точно хобит за тази роля?
T: Не съм. Не съм го избирал, просто написах Хобита.. нали разбираш...всичко което се опитвах да направя е да продължа от там от където Хобита свърши. Вече се бях захванал с хобити май, а?
Г: Действително, но няма нищо Христосоподобно в Билбо /в смисъл не е толкова свещен, б.пр., хехе/
T: Не...
Г: Но в лицето на най-ужасната опасност той се бори и продължава, и постига победа.
T: Но това, според мен, е повече като алегория/символ/ на човешката раса. Винаги съм се възхищавал на факта, че ние сме тук и оцеляваме заради твърдия кураж на тихите малки хора срещу невъзможното неравенство: джунгли, вулкани, диви зверове...те се борят, ниакак почти сляпо.

********

В един друг пасаж на интервюто си пък Толкин казва : " Сигурен съм че имаше голяма полза от езика! Има доста лингвистична мъдрост в него "

Това по отношение на втория момент, по който изразих несъгласие. Че мястото на LOTR в литературата се определя предимно от това че за първи път въвежда определен сюжет - еталон.
А за мен много по-голямо значение имат езикът и повествователният стил на романа. Това уникално есенно и never-ско настроение, това смесване на староанглийския, уелския и старофинските езици, тази менестрелност, ако щеш дори и някаква акустичност и т.н.
Не знам дали такава втора книга ще бъде някога написана. Защото малко останаха професорите по староанглийска лингвистика сред писателите, сякаш :-))

Абе ти в коя тема беше събрал ценни сайтове за Толкин ?
Че ме мързи да се ровя в архивите :-)))