Най-вече по два пункта я гледам строго.

<Това, което хората обикновено критикуват у него е, че той издига в качеството на ценност безметежния скучен живот на средния англичанин (олицетворен от хобитите в тяхното ежедневие). >

Кои са тези хора които критикуват обикновено това у Толкин ?
Аналогията с превъзнасянето на хобитите като олицетворение на английските бюргери ми се струва доста произволна. Какво излиза в крайна сметка ? Че Толкин възпява скучния живот на средния англичанин, който за благодарност ... спасява целия свят на Средната земя ?! Благодарност към какво ?
Като говорим за отношението ни към даден герой трябва да изясним какво разбираме под "герой" - някой от чието "шоу" се възхищаваме - в стил Стивънчо Сегал или някой който просто в даден момент е готов да скъса със себе си, за да поеме риск в името на нещо. Защото тази е формулата на приказния сюжет - съдбата издърпва героя на светло баш когато той най.-малко го очаква и набелязаният тип в общия случай е класически "антигерой" - Уилоу, например.
Според мен Толкин умишлено набива в главата на читателя тази хобитова прозаичност. И разтегля тяхното невзрачно родословие до именник в началото на романа. Добродушен и безобиден народец от тюфлеци, умишлено "заземен" и натикан по къщи и землянки. Алегорията е ясна. Хобитите са народните маси. Хората с най-жилавия корен - този в земята. И именно този корен ще бъде изтръгнат в името на Избора. За да се покаже възможно най-крайната точка от която стартира героя в ПЪТЕШЕСТВИЕТО. Защото важното в този роман, както и във всяко фентъзи е именно пътешествието. В края на това пътешествие (както гласи клишето - "пътешествие към себе си") никой вече няма да бъде същия. Гаранция.

И затова си мисля че аналогията със средната класа е доста маловажна в случая.

<Той е писал буквално за *всичко*. Всеки следващ автор, колкото и да се опитва да бъде оригинален, неизбежно повтаря едни или други сюжетни линии от книгите му. >

Не е точно така. По-скоро приписват на Толкин изнамирането на матрицата на фентъзи сюжета. Но пък други автори с основание твърдят че Толкин просто дава литературен преразказ на един банален "куест", върху който се градят легендите и приказките на почти всички народи. В него героят в началото се дърпа от мисията, после идва мъдрецът / магът и му налива акъл в главата, после се сформира по пътя дружина, после героят минава през всички възможни усложнения, достига до дъното на своите страхове и дилеми и накрая се връща триумфиращ и помъдрял с предмета на своето търсене.

Ми аз твърдя че няма особено значение кой е патентовал първи този шаблон. Ако не беше Толкин щеше да е друг. Годините когато твори Толкин и без това са изключително плодородни за световната фантастика.
За мен важен в случая е конкретният повествователен стил на метафоричност, митологичност, поезия и символика, които Толкин използва. Поради това той си остава ако не най-големият разказвач, то поне най-великият повествовател във фентъзи историята.
Толкин доколкото знам е представял трилогията си като "превод от елфически език", плюс всичките топоними, географски подробности и т.н. С една дума - тук става май въпрос за най-хубавия пълнометражен филм, прожектиран някога в главата на читателите, по моето скромно мнение.

Някой от клуба беше казал в предишна тема, че най-важни са филмите "собствено производство" на читателя. Ми така е. Затова отсега усещам че филмът по LOTR ще ми бъде едно голямо разочарование. Но това е друга тема.