Ето защо реших, че Лето ІІ Атреидес ми е любим герой.
Макар и изваден от контекста на книгата, този цитат съдържа много от причините за моя (странен?) избор.
" - Живееш там, където в една личност са събрани ужасът от живота и любовта към него - каза тя.
Успя само да примигне.
- Мистик си - продължи Хви. - Отнасяш се внимателно към себе си само защото се намираш в центъра
на една вселена и гледаш вън от нея така, както останалите не могат. Страхуваш се да го споделиш,
но го желаеш повече от всичко друго.
- Какво си видяла? - пошепна той.
- Нямам нито вътрешен взор, нито гласове в себе си. И все пак видях моя господар Лето, чиято душа обичам,
и зная кое е единственото нещо, което той наистина разбира.
Отмести погледа си от нейния, боейки се от следващите й думи. Треперенето на ръцете му се предаваше
на челните пръстеновидни части на тялото.
- Любовта е това, което разбираш - рече тя. - Онази любов, извън която няма нищо.
Ръцете му спряха да играят. Две сълзи се заспускаха по бузите. Когато стигнаха до долните гънки на качулката,
извиха се тънки струйки син дим. Почувства острото парване и вътрешно благодари за тази болка.
- Вярваш в живота - каза Хви. - Знам, че смелостта да се обича има място единствено в тази вяра."
Останалото е мълчание.
Редактирано от Goa на 22.02.01 15:40.