|
|
| Тема |
 нали стана въпрос... |
|
| Автор | :O) (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.02.01 12:34 |
|
|
|
Нов метод за разпространение на книги
В книжната борса нямаше нито един клиент и персоналът унило стоеше зад тезгяха. Но дрънна звънчето на вратата, влезе гражданин с рижа брада, подобна на ветрило, и каза:
-Здрасти…
-С какво мога да ви услужа?- зарадван попита продавачът.
-Трябват ни съчиненията на гражданина Лермонтов- изрече посетителят, като леко заекна.
-Пълните събрани желаете ли?
Гражданинът помисли и отвърна:
-Пълните. Петнайсетина-двайсет кила.
Косите на магазинера се изправиха.
-Извинете, ама той тежи около половин кило, не повече.
-Знаем ние, постоянно го купуваме. Дайте петдесетина парчета. Ваште момчета само да го изнесат, отпред е моят товарач.
Продавачът изпълзя по дървената стълба нагоре, надзърна на последната полица и доложи почтително:
-Съжалявам, но само пет екземпляра са ни останали…
-Жалко- огорчи се купувачът.- Добре, дайте ми ги. Тогава, мили човече, ще взема и Всемирната история.
-Колко парчета?- радостно попита другият.
-Ами отмери петдесетина…
-Екземпляра?
-Килца.
Целият персонал на борсата изпълзя от книжните си дупки, завеждащият лично подаде стол на купувача.
-Вася! Рафт 15. Смъквай всемирната накуп. Няма ли да я предпочетете с твърда подвързия? Със златни букви…
-Няма нужда- отвърна купувачът.- Ние подвързии не щем. Вжното е хартията да е жилава.
Персоналът отново се обърка.
-Щом трябва да е жилава- обади се най-после един от тях, -да ви предложим съчиненията на Пушкин. Или издания на Наркомзем…
-Пушкин го не ща, той е с картинки, пък картинките са корави. Ама Наркомзем ми завий пет кила проба.
Скоро рафтовете опустяха, а лично завеждащият вежливо връчваше на купувача касовата бележка. Момчетата с викове изнасяха на улицата пакетите. Клиентът плати с шумулящи бели банкноти и каза:
-Доскоро виждане!
-Позволете да попитам- почтително попита шефът, -вие навярно сте предствител на някой голям склад?
-Голям- отвърна с достойнство посетителят- Сельодка продаваме. Моите почитания.
И си тръгна.
1926г. М.Булгаков
| |
| |
| 
|
|
