От това какво мислиш за околните се определя твоето поведение. Ситуация: чакаш на опашка пред гише. Чакаш вече 1 час, опашката едва едва се влачи. Какво правиш? Ако си мислиш, че ти самия не си нищо особено и че щом господина със хубавия костюм пред теб чака и ти чакаш - ситуация 1. Може да си помислиш колко си тъп, че стоиш и чакаш и да изпаднеш в депресия и да прибегнеш до решенията които ми предлагаш. Можеш ако вярваш в справедливостта да вдигнеш грандиозен скандал на бедния чиновник или на шефа му и в зависимост от това колко си убедителен и колко "важен" в ТЕХНИТЕ очи ще има различен резултат, можеш да бъдеш реалист и да намериш някой на който да бутнеш малко пари и той да ти свърши работата... Можеш и други неща да направиш като например да влезнеш, да опреш пистолет в челото на чиновника и да го попиташ колко е часа.
А ако ти смяташ, че бедняка клошар и бизмесмена мутра (не съм аз) имат равни шансове пред съдията, то нямам желание да споря.
Това че никой не е измислил по-добра система, означава ли, че не трябва да се опитваме да измислим такава? ТИ опита ли се? Или ти е добре така?
В твоето писмо виждам, че като изход споменаваш самоубииство, наркотици... да се хвърля през прозореца... Ти така ли би решил проблема?
На въпросите, които поставям аз няма ясни отговори. Няма РЕШЕНИЕ. Има само мнения. Тези мнения са интересни за мен - затова и започнах темата.